Свръхсъбираемостта в Швеция се оказа проблем за правителството

Шведското правителство има необичайно оплакване – събира твърде много данъци.

Отрицателните лихвени проценти са направили част от най-високите данъци в света доста по-малко болезнени и физическите и юридическите лица се конкурират да дават кеш на държавата заради сравнително щедрата възвръщаемост, която предлага, разказва Financial Times, цитирана от Investor.bg.

Данни, представени през миналия месец, показват, че правителството на Швеция е генерирало бюджетен излишък от 85 млрд. крони ($9,5 млрд.) през 2016 г., като приблизително 40 млрд. крони идват от надплащания по данъчните сметки на бизнеса и гражданите. Правителството сега ще трябва да изплати на физическите и юридическите лица, които целенасочено са платили твърде много данъци през 2016 г., над $3,5 млрд.

„Не можем да направим нищо повече, това просто е следствие от сегашните лихвени проценти“, казва Маартен Бейлеруп, ръководител по прогнозите в службата.

Плащанията са непредвидена последица от усилията на шведската централна банка да ускори инфлацията в местната икономика, понижавайки лихвените проценти под нулата преди две години.

Макар че банковите лихвени проценти рязко се понижиха, шведските данъчни правила означават, че по-високите депозити в разплащателните данъчни сметки на данъкоплатците продължават да печелят годишна лихва от поне 0,56%, което кара много хора да ги ползват като импровизирани банкови сметки.

Повечето правителства биха били доволни при годишен бюджетен излишък, който е над два пъти по-висок от прогнозирания. Стокхолм обаче се оплаква, че тези „принудителни заеми“ от гражданите ще струват с около 800 млн. крони повече през 2016 г. и 2017 г., ако парите бяха взети като заем на пазарни нива.

Надутият излишък се случва след подобен тласък на доходите на федералното правителство в Швейцария, което въведе негативните лихвени проценти през 2015 г.

Оле Холмгрен, главен стратег за Швеция в SEB, казва, че непредсказуемите надплащания „създават известни проблеми за данъчната служба“.

„Те не знаят колко дълго ще останат плащанията в сметката, което означава, че ако тези средства бъдат изтеглени, те ще трябва да търсят финансиране от друго място. Този процес може да се управлява, но създава нов елемент на несигурност в бюджета и процеса на заемане“, допълва той.

Правителството премахна лихвените проценти по данъчните депозити, но данъчната служба очаква, че дори нулевите лихвени проценти ще останат по-атрактивни за бизнеса в сравнение с отрицателните.

Холмгрен казва, че няколко корпоративни клиенти на SEB “са подсказали, че възнамеряват да запазят излишните пари в данъчните си сметки и след промяната“.

За жалост на данъчната служба шансът този проблем скоро да отмине е малък. На последната си политическа среща наскоро централната банка заяви, че е по-вероятно да понижи още повече лихвените проценти, отколкото да ги повиши в краткосрочен план.