В развитие

Понеделник - петък, 12-14 часа и 18-20 часа.

Водещи: Вероника Денизова, Делян Петришки

България трябваше да избере шоковата терапия

Красимир Лаков във В развитие, 10.11.2016

Красимир Лаков, доктор по икономика и редактор в Bulgaria ON AIR. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria Красимир Лаков, доктор по икономика и редактор в Bulgaria ON AIR. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Това, което се случи на 10 ноември 1989 бе един вътрешно партиен преврат, стимулиран от една външна за България държава. Събитията бяха стимулирани от външни промени - в Европа и в света, коментира докторът на икономическите науки и редактор в Bulgaria ON AIR Красимир Лаков в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.

"Процесът, който се асоциира с 10-ти ноември започва през 80-те години, когато политическата власт бе трансформирани в икономическа. След промяната, по време на т. нар. кръгла маса, големите спорове бяха около това с каква скорост да се случат промените – дали да се приложи т. нар. „шокова терапия“ или да се върви крачка по крачка, обясни Лаков.

"Много хора считаха, че този постепенен преход и постепенното либерализиране на цените би било по-леко за населението. Считаше се, че поетапното навлизане на пазарните ще бъде по-плавно и по-безболезнено. Оказа се точно обратното. Защото, когато станаха промените, хората бяха склонни да изтърпят известен период на несгоди, но когато това се проточи - 5 - 10 - 15 години, настроенията се промениха".

В страните, където бе приложена шоковата терапия - Полша, Чехия, Балтийските държави - много по-бързо намериха себе си. Цените се вдигнаха шоково, но след известно време се получи и шоково вдигане на заплати, допълни Лаков. "А при нас не стана нито едното, нито другото". "Много бавно, много трудно, с много пречки и саботажи, пазарното стопанство дойде в България. Макар и доста по-късно, но трансформацията на собствеността е факт".​

"Не бих чакал нов 10-ти ноември, а бих искал българският народ да бъде достатъчно зрял, за да има съдбата си в свои ръце и да знае какво точно иска, защото все още се люшкаме. Има една голяма част от обществото, което помни с умиление миналото. Други, от поколението, което се е появило след това, нямат представа точно за каква промяна става дума - какво е било и на къде се отива. Би ми се искало българският народ да знае и целенасочено да отива на някъде и да иска да бъде част от този развит европейски свят, а не да го тегли все назад".

Вижте целия коментар:

 

Последни новини
Още от В развитие