Какъв е приносът на европейските средства върху БВП на България

Увеличението за 2017 е с 1,7% спрямо сценарий без евросредства

Снимка: Pixabay Снимка: Pixabay

Страната ни може и да е на челни позиции по усвояване на европейски средства, но ефектът на тези пари върху икономиката на България е спорен. Това става ясно от доклад на Министерство на финансите (МФ) относно макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС към края на септември, цитиран от Investor.bg.

За настоящия програмен период (2014 - 2020 година) България разполага с 11,7 млрд. евро, от които 9,9 млрд. евро идват от европейските фондове. До този момент страната ни е договорила 40,1% от тези средства, а вече изплатени са 874,5 млн. евро, или 7,5% от всички разполагаеми за страната ни средства.

От МФ обаче уточняват, че оценката на въздействието включва краткосрочни ефекти, които следва да се проявят към края на 2017, от реалното изпълнение на програмите до средата на 2017.

„Трябва специално да се отбележи, че доколкото тя е направена с данни за реално разплатените средства по програмите към средата на 2017, в нея не са отразени част от средносрочните ефекти, както и дългосрочните такива от реализираните интервенции. За тяхното пълно проявление е необходимо да бъде разглеждан доста по-дълъг хоризонт. Поради краткосрочния характер на оценката, направена към този момент, тя представя предимно преките ефекти от направените интервенции, като косвените въздействия от тях се очаква да се проявят в средносрочен и дългосрочен план“, се посочва в доклада.

Според записаното в оценката ефектът от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) върху брутния вътрешен продукт на страната ни се изразява в увеличение от 1,7%, спрямо сценарий без евросредства.

Положително въздействие върху икономическото развитие се наблюдава и при разходите за брутообразуване на основен капитал на частния сектор. Към края на септември 2017 частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано в отсъствие на средствата от ЕС с 6,5%.

Ценовото равнище в страната се увеличава незначително (спрямо базисния сценарий), поради вливането в икономиката на средствата от ЕС, като кумулативната генерирана инфлация е едва с 0,3% по-голяма за периода, в сравнение с базисния сценарий без евросредства. Според експертите в МФ това е обяснимо на фона на относително ниската степен на усвояване до момента и на краткия период за проявление на дадения ефект. Въпреки това, дори и при очакваното ускоряване на процеса на изпълнение на оперативните програми, ефектът върху цените се очаква да бъде умерен поради отворения характер на икономиката ни.

Симулациите потвърждават, че изпълнението на Споразумението за партньорство е довело до нарастване на вноса (3,3% спрямо базисния сценарий). Това от една страна е свързано с по-високия растеж на доходите, а от друга произтича от нарасналото производство. Същевременно, износът на стоки и услуги също нараства леко спрямо базисния сценарий, като ефектът към края на 2017 е 0,3%, отчитат от МФ.

Очаквано, парите от Брюксел имат положителен ефект върху пазара на труда. По-високата заетост и редуцираната безработица позволяват ускоряване на растежа на доходите, като нетният ефект върху средната работна заплата към края на 2017 достига 1%. Симулациите показват позитивен ефект по отношение на заетостта в размер на 2,7% в резултат на усвояването на средствата по линия на ЕСИФ и съответно редуциране с 1,3 п.п. на коефициента на безработица, спрямо сценария без еврофондове. Дали обаче това е трайна тенденция, от анализа на МФ не става ясно, но при всички положения следва да „имаме едно наум“, че работните места създадени чрез европроекти не винаги са постоянни.

Според направения анализ фискалната позиция на страната леко се подобрява в резултат на изпълнението на програмните документи на ЕСИФ, като нетният ефект възлиза на 0,2 п.п. от БВП към края на 2017. Като цяло общият ефект е комбинация от няколко противоположни по посока влияния. От една страна, изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕСИФ, пряко увеличава разходите на правителството в абсолютен и относителен (в % от БВП) план. Същевременно, част от правителствените разходи намаляват в относително изражение (например заради позитивните промени на пазара на труда), а в резултат на по-високите доходи и заетост и по-добрата конюнктура се наблюдава процес на увеличаване на приходите на бюджета, пише още в доклада на финансовото министерство.

В оценката обаче е направено уточнение, че направените симулации нямат за цел да оценят адекватността на разпределението на средствата от ЕС в различните ключови области и сфери. В този смисъл, оценените ефекти от усвояването на парите не представляват непременно максималните ползи, които страната би могла да извлече от европейското финансиране.  

Последни новини
Още от Новини