Близо 23% от българите са били под прага на бедността през 2016

1,638 млн. български граждани или 22,9% от населението на страната са попадали под прага на бедността през предходната 2016. Това сочат данни, изнесени от Националния статистически институт (НСИ).

По изчисленията на националната статистика линията на бедност в страната през миналата година е била 308,17 лева средно месечно на лице от домакинство. Относителният дял на децата до 17 годишна възраст, намиращи се в риск от бедност пък е бил 31,9% или 385,4 хил.

В сравнение с 2015 през миналата година размерът на линията на бедност намалява с 5.4%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.9 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността, посочват от НСИ. Данните за 2016 показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.9 до 27.9%, или с 5.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.5%, или с 22.5 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (54.6% за 2016 ), като рискът от бедност при безработните мъже е с 6.7 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2016 делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 3.8 процентни пункта до 11.6%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Резонно нивото на образованост оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68.8%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 5.4%.