След десетилетие учителската професия ще бъде още по-ценена

Александър Кръстев, основател на Аз чета

Александър Кръстев, основател на Аз чета. София, 11 май 2016. Конференция Образование и бизнес. Снимка: Bulgaria ON AIR Александър Кръстев, основател на Аз чета. София, 11 май 2016. Конференция Образование и бизнес. Снимка: Bulgaria ON AIR

Александър Кръстев е създател на най-големия портал за насърчаване на четенето в България AzCheta.com, с който става носител на званието „Рицар на книгата“. Член е на настоятелството на Читалище.то и един от съоснователите на Terminal3.bg. Александър е преподавател по LinkedIn в Нов български университет.

Интервюто с Александър Кръстев е по повод конференцията "Образование и бизнес: 6", организирана от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria на 10 май 2017. "Аз чета" е партньор на събитето.

Какво е успехът?

Успехът е личното удовлетворение от това, което си постигнал. Може би точно затова всеки дава различна дефиниция, базирана на своите собствени критерии. Аз смятам, че колкото по-далечна е представата за успех, толкова повече малки успехи постигаш по пътя към голямото удовлетворение.

Как го измервате?

Много лесно - ако не си лидер в своята сфера, значи имаш да извървиш още път. Желанието да бъдеш №1 е вероятно най-добрият възможен мотиватор за постигане на успех.

За какво го използвате?

Използвам успеха - своя и на другите - като ясна цел за следване и посока на поддържане на качеството и ефективността на това, което правим. Когато си лидер в своята сфера, както е случаят с “Аз чета“ в една много специфична ниша, всички очи са вперени в теб. Това обаче доста ни помага - откакто се наложихме като наистина разпознаваема организация в областта на книгоиздаването и говоренето за книги, е значително по-лесно да намерим подкрепа за различните кампании, които организираме.

От кого са най-важните оценки, които получавате?

Като ръководител на онлайн медия съм длъжен да се съобразявам с това какво мислят нашите читатели, но това не е никак неприятно задължение, дори напротив. Медиите, както и всеки друг бизнес, имат голяма ценност в лицето на своите потребители и именно затова читателите на “Аз чета“ са най-големият ни пътеводител за това как да вървим пътя към успеха. За щастие, мога да разчитам на чудесно подготвен екип, който умее да разчита сигналите, които нашите посетители дават със своето поведение.

Отделно от това, много важно е какво мисли за работата ми моята съпруга, която е уважаван експерт в областта на комуникацията и определено обратната връзка от нейна страна винаги ми помага.

Когато търсите кадри за вашата медия, „отличници“ ли търсите или хора, които искат да учат?

За всички проекти, по които съм работил през годините, винаги съм търсел партньори или служители, които да са по-умни от мен. Това само по себе си изисква те да имат желание да се развиват непрестанно, да учат постоянно и да поддържат не просто високо ниво на професионализъм, но и да са склонни да бъдат силно динамични в събирането на нови познания. За мен „отличник“ е човек с много таланти и голямо ниво на емоционална интелигентност, който черпи енергия от всеки постигнат успех. С две думи - винаги търся отличници, които не искат да спират да учат.

Какви рискове и възможности виждате пред образованието през 2017 в България?

Образованието ни съвсем ясно има нужда от радикална реформа, която да изведе учениците и студентите от опасния кръг “заучаване-възпроизвеждане” и да се обърне към стимулиране на мисленето и критичността към случващото се. Страната ни няма нужда от стотици хиляди млади хора, които могат да цитират безгрешно факти, които не разбират, а от подрастващи, които могат да намират фактите бързо и да ги анализират спрямо контекста.

Най-големият риск е да пропуснем да променим това и през 2017 г., а най-голямата възможност - да поставим възможностите за осъществяването на тази промяна, за която дигитализацията и новите технологии ни дават чудесни шансове.

По какъв по-добър начин могат да бъдат включени в образователната система децата, чийто майчин език не е български?

Преди броени дни се върнах от Болоня, където в рамките на най-големия в света Панаир на детската книга бяха показани няколко проекта на италиански компании, целящи чрез силата на езика да интегрират деца от бежански семейства. Това е един типичен пример за справяне със сериозен проблем, касаещ включването на немалки групи от обществото, които в противен случай биха се маргинализирали - технологиите са наш партньор, както е и игровият елемент. Децата обичат да играят и именно чрез геймификацията децата, чийто майчин език не е български, могат да бъдат включени малко по-адекватно. Разбира се, заради конкретни културологични специфики, е нужна и усилена работа с родителите на тези деца.

В кои специалности виждате перспектива за реализация на пазара на труда в следващите 8-10г.?

Трудно ми е да предвидя толкова напред, но със сигурност след 10 години ще бъдем свидетели на много нови професии, появили се след още една вълна на технологичен напредък. Вярвам, че след десетилетие учителската професия ще бъде още по-ценена, дори у нас, като в онзи момент учителите ще могат да обучават стотици, дори хиляди деца едновременно.

Ако трябваше сега да започвам своето образование, бих заложил на специалности, които ми дават възможност да усвоя знания с инженерна насоченост, разказването на истории и по-лесно боравене с данни.

Последни новини
Още от Новини