Колко ще струва на България да се раздели със съветските ядрени реактори?

Европейската сметна палата представи своя доклад

Снимка: Angel Navarrete/Bloomberg Снимка: Angel Navarrete/Bloomberg

2,69 милиарда евро ще струва на България да се раздели със старите съветски реактори в АЕЦ "Козлодуй" (блокове 1-4). В тази сума се включва и извеждането от експлоатация, както и погребването на високоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.

Това е основният извод от доклада на Европейската сметна палата, който бе представен във вторник, съобщава Investor.bg. Една част от сумата - 348 млн. евро, ще представлява национално финансиране.

Палатата прогнозира, че ще бъдат нужни 1,59 млрд. евро за погребването на отпадъците, като сумата се основава на оценката за общата стойност на националното хранилище за дълготрайно съхранение в размер на 3 млрд. евро, основана на проведените по време на одита разговори с българските национални органи.

Данните показват още, че до 2020 г. ЕС отпуска за нашата страна 1,14 милиарда евро, като 293 млн. евро (най-малката сума досега) са залегнали в настоящия бюджет на Общността. България получава 30% от средствата, отпускани от ЕС по програмата за закриването на съветските реактори в трите държави. В документа се посочва, че 31 на сто от стойността на необходимите дейности у нас се покриват от държавния бюджет.

Според палатата за „погребването“ на АЕЦ „Игналина“ в Литва ще са необходими 5,986 млрд. евро, а за Словакия и нейната АЕЦ „Бохунице“ ще са нужни 2,705 млрд. евро. 

Палатата препоръчва след 2020 г. програмата за закриването на старите съветски реактори у нас, в Словакия и Литва да бъде прекратена. Според палатата след 2020 г. може да бъде осигурявано финансиране от ЕС само при ясен календар и разчет на необходимите дейности.

Досега ЕС осигурява средства за разглобяването и обезвреждането на осем реактора, четири от които работеха в АЕЦ "Козлодуй". До 2020 г. ЕС е отделил 3,8 млрд. евро за нужните дейности в трите държави. Сега палатата прогнозира, че тези дейности ще струват общо 5,7 милиарда евро, а сумата би нараснала двойно, ако бъдат взети предвид разходите по съхранението на старото гориво. Европейската комисия заяви по-рано, че не може да се очаква увеличение на вече определеното финансиране.

От институцията посочват още, че в Козлодуй, както и в словашката АЕЦ „Бохунице" все още остава дейността по събарянето на сградите, помещавали спрените реактори, за да може процесът да бъде окачествен като необратим. Допълва се, че сред предизвикателствата е нуждата да се търсят технически решения, неприлагани досега. Общ недостатък за трите държави е управлението на дейностите по обособяването на складове за използваното ядрено гориво.

Палатата призовава трите държави да възприемат подхода „замърсителят плаща" и да бъдат в готовност сами да покрият разноските по съхранението на старото гориво.

Според палатата за България засега се наблюдава недостиг във финансирането от 28 млн. евро. Към септември 2014 г. обаче недостигът е бил в размер на 230 млн. евро. Намалението е главно поради включването на разходите за подготвителните дейности по извеждането от експлоатация, които следва да се поемат от АЕЦ „Козлодуй“ и не се взети предвид в предходните изчисления. Данните на ЕК от края на 2015 г. обаче показват недостиг в размер на 150 млн. евро.

Последни новини
Още от Новини