Различните пътища на Швеция и Италия след кризата

Или какво става когато страната ви има реформаторско правителство, контрол над валутата си и поносима задлъжнялост

16:24 | 7 юли 2016
Автор: Александра Попова
Графиката показва нивото на номиналния БВП в доларово изражение на Швеция (в синьо) и Италия (в зелено) в проценти спрямо нивото през 2002 Източник: Bloomberg Terminal
Графиката показва нивото на номиналния БВП в доларово изражение на Швеция (в синьо) и Италия (в зелено) в проценти спрямо нивото през 2002 Източник: Bloomberg Terminal

През последните двадесет години Швеция винаги е имала по-динамична икономика от Италия. Както по отношение на БВП, така и във връзка с растежа скандинавската страна изпреварва апенинската. Графиката показва, че номиналният БВП в доларово изражение на Швеция от 2002 насам непрекъснато изпреварва този на Италия. Особено ясно изразен е този възход след кризата.

Неслучайно Швеция се сдоби с прякора „рок звездата на възстановяването“. Един от най-значимите фактори на нейното оттласкване от дъното е това, че тя сама контролира паричната си политика.

Вчера Riksbank задържа лихвата непроменена. Оправданието за това беше несигурността, породена от Brexit. След 2008 година реакцията на Шведската централна банка определено беше навременна.

Трябва да се подчертаят и усилията на реформаторските правителства в страната от началото на 1990, които успяха да ограничат разплутата социална държава, както и да либерализират скования трудов пазар. В допълнение, въпреки че нито една година не приключва на бюджетен излишък по време на тяхното управление, бюджетните разходи се увеличават с по-бавна скорост, отколкото цялостната икономика. Това довежда до намаляване на задлъжнялостта.