Равносметката след вота за Brexit

Дейвид Камерън ще бъде запомнен като министър-председателя, изгубил Европа

Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg

Британската демокрация е брутална.

В ранните часове в петък финалните резултатите от референдума във Великобритания станаха ясни: страната напуска Европейския съюз.

Призивите за икономическа катастрофа бяха пренебрегнати. Гласоподавателите просто не им повярваха, или решиха, че цената си заслужава,пише Investor.bg, цитирайки POLITICO. Гневът от провала на правителството да контролира имиграцията бе ключов, казват депутатите.

Година след като Консервативната партия завоюва „най-сладката си победа“ в парламентарните избори, Дейвид Камерън подава оставка.

Във всеки случай е ясно, че той ще бъде запомнен като министър-председателя, който е изгубил Европа. Борис Джонсън, бившият кмет на Лондон, който подкрепи Brexit, нарече това „Деня на независимостта“.

Камерън обаче може да се окаже и човекът, изгубил Шотландия, а много вероятно и Северна Ирландия.

Още рано сутринта Никола Стърджън – първи министър на Шотландия, бързо коментира позицията на съгражданите си. „От вота става ясно, че народът на Шотландия вижда бъдещето си като част от Европейския съюз“, каза тя.

Северна Ирландия също подкрепи оставане в евросъюза, а партията Шин Файн вече призова за обединение с Ирландия.

Още сутринта консерваторът Андреа Лийдсъм, една от звездите в кампанията за Brexit, призна, че „е напълно вероятно да има волатилност“ на пазарите, но настоя, че основите на британската икономика са здрави.

„Ако запазим спокойствие, вземем премерени решения, ще бъдем наред“, каза тя. Не е невъзможно скоро тя да взима решения като министър-председател. Нейните двама съюзници – Джонсън и британският министър на правосъдието Майкъл Гоув, обаче мълчаха.

От разтърсващата вечер могат да бъдат направени няколко извода:

1) Англия има думата

Северна Ирландия си имаше своя вътрешен конфликт. Шотландия си имаше референдум. Сега Англия си има своя революция.

Извън Лондон обикновените английски градове с преобладаващо надмощие отхвърлиха Брюксел, правилата и регулациите му, бюрокрацията и свободното придвижване. Либералният метрополитен Лондон, който от толкова много страни е все едно различна държава, бе победен от чистия евроскептичен стремеж на обикновената работническа класа на Англия.

Какво значение има за малките градове, че Ситито ще бъде ударено? Защо да ги е грижа за богатите банкери и юристи в столицата?

Англия е стереотипно консервативна и ексцентрична. В четвъртък тя се оказа и революционна – отчетливо европейска черта.

2) Разединено кралство

Ако резултатите в Англия бяха решителни, то такива бяха и в Шотландия. Почти 600 хил. шотландци повече гласуваха за оставане спрямо тези за напускане. В столицата Единбърг 74% подкрепят членството в ЕС.

Преди по-малко от две години Камерън отхвърли независимостта на Шотландия, предупреждавайки, че ако е независима, тя няма да бъде допусната в ЕС. Сега те биват насила изкарвани от съюза заради английските си братовчеди.

Шотландската национална партия е бясна. Стърджън подсказа преди резултата да бъде потвърден, че друг вот за независимост е неизбежен.

В Северна Ирландия има дори по-големи опасения, че мирният процес е в опасност. Страната гласуват с 56% на 44% за оставане, но сега се оказва, че ще има граница с Република Ирландия.

Гибралтар също бързо ще се превърне в тревога за Даунинг Стрийт. Над 90% от гражданите там подкрепиха членство в ЕС.

3) Имиграцията победи

Още преди да станат ясни резултатите, лейбъристът Джонатан Рейнолдс заяви уморено: „Имам все по-засилващо се усещане, че имиграцията току-що надделя над всички останали въпроси“.

Хората спряха да слушат. Бе им представен начин да се ограничи имиграцията и те го приеха.

Извън големите метрополиси има истински гняв срещу провала на правителството да контролира броя новопристигнали от Европа всяка година.

Дейвид Камерън на два пъти – през 2010 и 2015 г., обеща да намали нетния прилив до под 100 хил. души. През май тази година обаче – шест години, след като застана на поста, броят на новопристигналите удари 333 хил. души годишно.

Именно в това е проблемът. Гласоподавателите непрекъснато казваха на политиците, че искат да бъде направено нещо с миграцията, но така и нищо не се случи. Партията UKIP на Найджъл Фарадж излезе напред в социологическите проучвания, лейбъристите изгубиха контакт с избирателите си и подкрепата за ЕС се срина.

Когато Камерън спечели мнозинство за консерваторите миналата година, той нямаше друг избор освен да изпълни обещанието си към хората за референдум. Оттам нататък изгуби контрол.

4) Победата на Фарадж

Осмиван, подиграван, редовно побеждаван, Найджъл Фарадж днес триумфира. Както и да го възприемат хората, Великобритания нямаше да напуска ЕС, ако не беше той.

След като в 10 вечерта в четвъртък Фарадж обяви загубата си, той триумфира с победа малко след 5 сутринта.

Великобритания гласува за независимост от Брюксел „без нито един изстрел“, каза той, предизвиквайки нови противоречия.

5) Смут сред лейбъристите

„Ако гласуваме за излизане, може ли най-накрая да се отървем от Джерeми [Корбин]?“, каза депутат от лейбъристите, след като проучванията преди референдума показваха нарастваща подкрепа за Brexit.

По време на кампанията се зароди силен гняв срещу Корбин. Проучванията показаха, че 20% от поддръжниците на лейбъристите не знаят каква е позицията на партията.

Сега е твърде късно.

Лейбъристите днес са изправени пред реалната възможност да се борят в нови парламентарни избори, водени от най-левия си лидер в историята. А паниката, че може да бъдат пометени из цяла Англия, както се случи в Шотландия миналата година, е навсякъде.

Последни новини
Още от Новини