Бяха ли документите от Панама постановка?

И има ли значение това?

Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg

Миналата седмица уважаван изследовател на Русия в САЩ спекулира, че Кремъл може да стои зад т.нар „документи от Панама“ - голямото изтичане на данни за офшорни сметки, които уличиха политици от няколко държави в сенчести дела. А във четвъртък руският президент Владимир Путин обвини САЩ за изтичането.

Досега тези документи предизвикаха оставката на исландския премиер (чиято съпруга притежава банков дълг, който правителството се опитваше да преструктурира) и испанския министър на промишлеността (който отричаше, лъжейки, че има такива сметки). Сигурно ще има още изгорени – милионите документи все още не са напълно разследвани. Все пак почти сигурно е, че няма да има оставки, уволнения или криминални производства в Русия, пише колумнистът Леонид Бершидски в Bloomberg View.

Руската следа в документите от Панама е пасивна. Тя показва офшорните дейности на Банк Россия, финансова институция, принадлежаща на близките приятели на Путин. Компании, свързани с банката и приятелите на Путин изглежда са спечелили от фалшиви сделки с акции и огромни изкуствено създадени неустойки по договорите.. Те също така са получили много пари от консултантски и лобистки услуги. Въпреки това тази транзакции изглеждат легални и поне в Русия никой няма да ги провери. Приятелите на Путин могат само за извъртят очи: повечето от тях, както и Банк Россия, са цел на западните санкции и може да са обект на изземване на собственост. И името на Путин не фигурира никъде в списъците.

Путин, който не поставя под въпрос автентичността на документите, отбеляза липсата на имена. „Те не обвиняват никого конкретно“, каза той в годишното си токшоу в четвъртък. „Там е работата – те само размътват водата.“

Точно това безпокои Клифърд Гади, старши преподавател в Brookings Institution и авторитетен американски екперт на тема Русия. В статия на сайта на Brookings, той нарече разкритията за приятелите на Путин „нищо ново“, както и че „нетно“ те са от полза за Путин. Географското разнообразие на на разкритията ще му позволи да каже, че всички го правят, и няма да бъде лично афектиран. Следователно има логика в това руснаците да са имали някаква роля в изтичането. Гади писа:

„Всякаква репутационна вреда на Путин или Русия, причинена от панамските документи е доста тривиална. За тази ниска цена руснаците щяха да: 1) разкрият корумпираните политици навсякъде, включително „образцови западни демокрации“, и дестабилизирайки в известна степен редица западни страни. Следователно питам се само едно: Постановка ли е всичко това? Руснаците метнаха стръвта и САЩ се хвана. Панамските документи се стичат по Путин като вода от гърба на патица. Но имат негативно влияние на западната стабилност“.

Гади обаче не смята, че развива конспиративна теория. Той ми каза в имейл, „всичко е въпрос на тези, които публикуват тази информация и правят заключения на нейна база без, поне на мен ми се струва, да си зададат въпроса: Сигурни ли сме в достоверността на тази информация? Че е пълна и нефалшифицирана, и че не и е предназначението да служи на нечии интереси“

За Гади твърдението на Путин, че информацията е истинна, също е подозрително поради тези причини: „Би било забавно, но,убеден съм, непродуктивно да го попитаме: Наистина ли? Откъде точно знаете това?“

Проблемът с тази теория е, че е само теория. Путин има точно толкова доказателства, че панамските документи са американски заговор, колкото американците имат, че са руски. Въпреки това руският президент каза:

„Ние знаем, че има официални лица от американски държавни агенции там. И историята за първи път се появи, попитах Песков, моят прессекретар, вчера в Sueddeutsche Zeitung. Sueddeutsche Zeiting е част от медиен холдинг, който принадлежи на Goldman Sachs, така че дългите уши на поръчалите това стърчат отвсякъде, а тези уши дори не се зачервяват. Не трябва да очакваме милост от тях, те ще продължат да го правят и колкото повече приближаваме към изборите толкова повече ще стават тези изтичания на информация“

В петък Дмитри Песков трябваше да се извини на Sueddeutsche Zeitung – германският ежедневник няма нищо общо с Goldman Sachs. Вината е изцяло негова, каза прессекретарят на Путин. Но грешката е подчертаваща: бившият шпионин Путин търсеше всякакви следи, които могат да препишат това изтичане на САЩ защото кой друг би се интересувал от забъркване на каша в Русия непосредствено преди септемврийските парламентарни избори и президентските избори през 2018?

Гади отписва конспиративната теория на Путин: „Разбира се, че ще каже това.“

Всеки свързан с корупция скандал на това ниво може да навреди или да бъде от полза на множество страни. Логично е да се приложи бръснача на Окам (бел. ред. подход, който обяснява явленията без да прави повече допускания, отколкото са нужни) към тези проблеми преди да се правят изводи за източника на изтичането. Това може да се разкрие само ако източникът се изправи или бъде разкрит.

Но аз бих казал, че на края това ще бъде без значение – само истинността на данните ще тежи.

Путин потвърди, че руската част е вярна. Информацията обаче е по-вредна отколкото Путин е готов да си признае – тя разкрива вътрешния механизъм на руския шуробаджанашки капитализъм. Материалът също така се оказа верен за сметките на хората от Исландия, Испания, Великобритания и други места. Защо тогава да ни интересува източника? Доста по-логично е да ръкопляскаме на работата разследващите журналисти, които провериха и развиха теча. Това бе забележително колективно представяне от една сурово критикувана общност, която убедително доказа, че има важна роля в обществото.

От Леонид Бершидски

Последни новини
Още от Новини