Баведжа: Паричната политика губи силата си

Сега способността на по-ниските реални лихви да закотвят волатилността е намаляла, каза Бхану Баведжа, директор на стратегията за смесени активи в развиващите се пазари в UBS

Бхану Баведжа Снимка: Bloomberg TV Bulgaria Бхану Баведжа Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Интервю на Бхану Баведжа, директор на стратегията за смесени активи в развиващите се пазари в UBS за Bloomberg на 3 февруари 2016.

 

Следващата изненада, която забелязваме, насред тези приказки за отрицателните лихви – виждаме я в Bank of Japan както и в Европа. Разговорите дали те ще бъдат темата на 2016. Не е изненада, че доходностите в развитите се пазари спадат. Как се отразяват отрицателните лихви на вашата сфера – развиващите се пазари?

През 2012 това доведе до огромно рали в развиващите се пазари, защото инвестиционният капитал се премести там.

 

Опитват се да намерят по-добри доходности?

Точно така! Всички ги търсеха. Сега способността на по-ниските реални лихви да закотвят волатилността е намаляла. Можете да кажете, че паричната политика е изправена пред намаляваща възвръщаемост. Волатилността расте навсякъде и това е така, защото развиващите пазари поемат дълг от доста време насам и от това растежът спада и в същото време глобалната търговия е много слаба. Печалбите им са малки и в резултат на това балансовите им отчети се заразяват.

Забавянето на развиващите се пазари се отразява и на развитите. Америка е бавна главно заради петролния сектор. Печалбите извън него са сравнително силни. Европа се справя добре, но инфлацията не се ускорява. Ключовото за развиващият се свят е, че ако погледнете САЩ и Европа инфлационните очаквания спадат драстично и това е притеснително за Фед и ЕЦБ.

 

Да ще чуем повече от Марио Драги и компания за инфлационните очаквания. Често се цитират. Интересено ще е да анализираме връзката между развитите и развиващите се пазари. Много хора гледат какво направи Фед и спирането на печатането на пари преди 2-3 години. Много от проблемите на развиващите се пазари тогава дойдоха от развития свят. Сега казвате, че голяма част от тези проблеми са причинени у дома в развиващите се страни?

Понижението на скоростта на количествените облекчения през 2013 бе много болезнено за развиващите се пазари. Но от тогава минаха три години, и то е далечен спомен – не може да откриете никакви следи днес. Проблемите на възникващите пазари бяха сътворени в тях самите.

Днес тези пазари не страдат защото Фед е по-ястребово настроен, а защото кредитите нарастнаха изключително бързо. Страдат защото Китай се забавя и суровините падат. Те нямат План Б за растеж. Имаха кредитиране, което достигна връх. От тук виждаме по-слаби баланси. Но въпреки всичките мечи настроения при развиващите се пазари все още не сме видели катарзиса на изход на инструментите с фиксиран доход. Поради тази причина, възникващите пазари, въпреки уязвими все още не са твърде евтини.

 

Трябва обаче да се замислим какъв ще е следващия ход на Фед и какво може да причини на възникващите пазари. Виждате ли Фед да става по-гълъбово настроен и ако да, какъв ефект ще има на развиващият се свят?

Важно е да не слагаме каруцата пред коня. Мисля, че ако Фед ще става много гълъбово настроен като под това имам предвид ако Фед излезе и каже, че няма да вдига в следващите осемнадесет месеца, а може да има още един рунд количествени облекчения – това ще стане само ако волатилността нарасне повече от това, а това ще стане само ако развиващите пазари пострадат повече от това. Така че, да, ако Фед ще става гълъбова институция към този момент развиващите се пазари ще са били жестоко разпродадени.

Когато стигнем тази точка, да, те ще се повишат, но да внимаваме какво си пожелаваме. Много възможно е да се събудим един ден след шест месеца си Фед да обявява, че става по-гълъбово настроен, но дотогава развиващите се пазари да са спаднали с още 20%.

 

Значи ще сте доста по-безпокоен за за активите на развиващите се пазари в свят, където американските доходности спадат с 100 базисни пункта, отколкото в такъв, където те се повишават със 100 базисни пункта?

Излизайки от един свят, където паричната политика е властелин мисля отиваме в такъв, където нормалнността отново цари – където добрите новини не са друго освен добри новини. Ако сме в свят, където доходността по американските десетгодишни ДЦК може да спадне до 1% то волатилността в един такъв свят ще бъде много висока. Това са лоши новини за развиващите се пазари, а ние не искаме това.

 

Мислите ли, че наистина приключва времето, където паричната политика е властелин? Тези разговори за негативните лихвени проценти продължават, не във Фед, но в други места.

Ефикасността на паричната политика да контролира волатилността намалява. Тя все още е много важна – тя движи валутите и активите. Но както виждате пазарът е преглътнал повишенията на Фед. Пазарът не очаква повече повишения до края на годината, въпреки че S&P е под натиск. Същото е в Европа и Япония. Nikkei е с 3% надолу днес.

Способността на едно улеснение да повиши цените на активите се понижава. Промяната не е от 0 до 100%, но в края на краищата способността на паричната политика да влияе на цените на активите отслабва.

 

Последни новини
Още от Новини