Средната класа е ключ в климатичната борба

Каролин Ансти, UBS, Global Head of UBS and Society

Каролин Ансти, UBS, Global Head of UBS and Society, снимка: Bloomberg Каролин Ансти, UBS, Global Head of UBS and Society, снимка: Bloomberg

Коментар на Каролин Ансти, UBS, Global Head of UBS and Society за борбата с климатичните промени, цената на петрола и зелените финанси в Китай в интервю за Стивън Енгъл от Bloomberg в предаването "First Up" от конференцията на UBS, Greater China Conference в Шанхай на 11 януари 2016.

 

С две думи, какво представлява  организацията „UBS и обществото“?

С две думи: да съберем на едно място всичко, което компанията прави в социалната сфера и опазването на околната среда.

 

Скоро публикувахте отчет за промените в климата. Как бихте го обобщили?

Не пренебрегвайте влиянието на климатичните промени върху средната класа. До днес правехме точно това – разглеждахме влиянието върху бедните. Въздействието върху бедните е значително, но този доклад твърди, че и средната класа ще понесе тежък удар. Особено важно е да се има предвид, че когато средната класа понесе удар, това е класа с политическо влияние, която може да се мобилизира, която има финансов ресурс и може да окаже натиск върху правителствата.

Докладът е от особено значение.

 

Каква е цената, която плаща средната класа днес в сравнение с това, което е плащала преди 20 години и ще плаща след 20 години, ако например конференцията на ООН СОР21 не проработи и решенията не се осъществят?

Считам, че средната класа се повлиява основно по три или четири начина. Първо, чрез урбанизацията, бързото разрастване на урбанизацията на средната класа.

Знаем, че градовете понасят сериозен удар от промените в климата – замърсяването на въздуха, застрашава се човешкото здраве. Знаем,че покачването на температурите над 30 градуса затруднява работата на човешкия организъм.

Налице е и рискът в застраховането. Хората бяха склонни да игнорират застраховането. В развитите страни, средната класа е масово са застрахована. Но ако вземете например Китай и Азия, 91% от свързаните с климата бедствия не са покрити от застраховки. Това също е удар по средната класа.

 

Видях статистика, показваща, че през първата половина на 2015 природните бедствия са нанесли щети за 32 милиарда долара, от които едва 12 милиарда са били застраховани. По тази логика, по-скъпо ли ще е за нас да не обръщаме внимание на промените в климата, отколкото да платим за осъществяване на поетите на  конференцията в Париж ангажименти?

Определено е така.

В Париж бяха обещани 100 милиарда долара, тези гаранции бяха поети от развитите страни преди време и трябва да се положат доста усилия, за да бъдат тези пари мобилизирани. Частният сектор трябва да изиграе ключова роля.

Но неизменен си остава фактът, че ще се наблюдава нарастващ натиск от местното население за предприемането на действия срещу климатичните промени, защото знаем от икономическата психология, че страхът от загуба е основната движеща сила в поведението на хората. Бихейвиористична икономика – губиш нещо, на което държиш и това те тревожи.

Средната класа ще изгуби. Това несъмнено ще окаже своето влияние.

 

А какво е влиянието на забавения световен ръст в икономиката, особено в Китай, какво ще е влиянието върху решенията от Париж?

Считам, че ще има определено влияние, също както и цените на петрола. Имаме нужда да видим много инвестиции във възобновяемите източници на енергия, в чистата енергия и в чистите технологии. Вече се наблюдава такава тенденция, станахме свидетели на формиране на коалиции след СОР21. Но ще е необходим един голям тласък.

Ще трябва да видим и появата на нови финансови инструменти. Вече имаме „зелени ценни книжа“, трябва да се появят и други начини да се мобилизира капитала, за да навлезе в тази област, или дори да бележи напредък в нея.

 

Значи, колкото и иронично да звучи, 100 долара за барел петрол е по-добре за околната среда, отколкото 30 долара за варел?

Може да се каже. Не съм убедена, че всеки мисли така...

 

Накратко. Споменахте урбанизацията. Китай изтласква милиарди хора в градовете. Това  вреди ли на промените в климата или така Китай става по-ефикасен?

Китай твърди, че масовата урбанизация ще се стабилизира през 2030. Те имат за цел по същото време да стабилизират и парниковите емисии. Така че, има известна взаимовръзка.

Но бързата урбанизация ще доведе до по-голямо търсене на климатици, които ще влошат проблемите, защото натоварват мрежата. Така че, това не е проста взаимовръзка. В момента устойчиво развиващите се градове са ключова необходимост по целия свят.

Моята надежда днес е, че Китай влагат „зелени“ финанси във финансовия запас на Г20, което е нещо ново и никой не можеше и да си го помисли преди 20 години. Така че, виждаме Китай да предприема мерки и това е много окуражаващо.

 

Последни новини
Още от Новини