БНБ очаква консолидация в банковия сектор

Димитър Радев, управител на БНБ

Димитър Радев, управител на БНБ по време на интервю за Bloomberg TV Bulgaria, 17 ноември 2015, снимка: Bloomberg TV Bulgaria Димитър Радев, управител на БНБ по време на интервю за Bloomberg TV Bulgaria, 17 ноември 2015, снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Интервю на управителя на БНБ Димитър Радев за Елизабет Константинова от Bloomberg и излъчено в предаването на телевизия Bloomberg TV Bulgaria "Инвестбук" на 17 ноември 2015.

Как изглежда българската икономика с всички заобикалящи я кризи? Украинският кофликт, руските санкции, сирийската война, както и имигранстаката вълна, заляла Европа. Как се отразява всичко това на българската икономика и нейните перспективи?

За съжаление, глобалните и регионални рискове за икономиката се покачиха, трагичните събития в Париж дадоха и още по-големи размери на риска. Следим всичко изкъсо и се опитваме да насочваме политиката в зависимост от тези промени. Например, превантивните мерки на Централната банка в съответсвие на тези на правителството смекчиха съществено риска за банковата система по време на икономическата криза в Гърция. Макроикономическото отражение на другия риск, за който говорим, също намаля. Вследствие на тази нездравословна среда очакваме икономическият ръст да е под потенциала си, поне в краткосрочен план.

Колко реалистична ви се струва прогнозата на правителството за ръст от 2,1 % за следващата година?

Централната банка няма особени различия в прогнозата си с тази на правителството за макроикономическото развитие. Ние очакваме ръст от 2% тази година, подкрепен от добро представяне на износа. И по-добро усвояване на европейските фондове, главно чрез инвестиции в държавния сектор. Що се касае за 2016 г., очакваме по-силно вътрешно търсене благодарение на частния сектор, което ще подпомага икономическия ръст да се движи близо до тези нива, а защо не и да се покачи.

Нека затвърдим. Очаквате 2% ръст за тази или другата година?

Очакваме го за тази година и очакваме ръст за другата до 2,1%, а защо не и малко по-висок ръст.

Колко постижим е планът на правителството да намали бюджетния дефицит през идната година, след очакван такъв от 3,3% за тази година?

Важно е да кажем, че анонсираните 3,3% дефицит е вътрешният паричен измерител за фискален баланс. По ESA (на начислена база, показателят, който следи ЕК - б.р.) ще бъде под 3% . Като цяло фискалното представяне през тази година е силно в резултат на по-добрите приходи от очакваното, което даде въздух за различни решения за политика, като допълнителни спестявания. А от гледната точка на Централната банка е за предпочитане да се правят такива, за да може да се покрият спешни нужди при необходимост. Важно е, че дефицитът се очаква да се движи до 3%, което е добра отправна точка за засилване на усилията.

Какво е важно за привличане на повече преките чуждестранни инвестиции? В последните години са много ниски.

Да, това не е феномен само тук. Има много общо с инвестиционния климат след световната икономическа криза. Има ясни знаци тази година, че това се променя и ако анализирате регионалните данни, ще установите, че всъщност преките чуждестранни инвестиции в България като процент от БВП са повече от от този на т.нар. нови членки на Съюза от гледна точка на притока и размера. И като казвам това, знаем, че има още много какво да се направи. Добрата новина е, че се създава широка политическа подкрепа, като имаме предвид и съдебната система, но и сектора на енергетиката и транспорта, които натрупаха много пасиви в миналото.

Кога България планира да приеме еврото?

Мисля, че отговорът на този въпрос е в нашия договор за присъединяване. Всички необходими условия са покрити, но това все още не е въпросът. Официалните критерии са постигнати, да, има още какво да се направи на структурно ниво. Например, разрешаване на останали въпроси в сектора на държавните предприятия и подсигуряване на фискалната устойчивост на здравния сектор и пенсионния. 

Финансовият министър Владислав Горанов спомена 2018 година за присъединяване към ERM2. Колко реалистично Ви се струва това и какви са стъпките, предприети от България, за да бъде приета в еврозоната?

Като централна банка ние се фокусираме главно на предпоставките и тук това отнасям към три групи мерки - първо, засилване на банковия надзор, второ, въвеждане на Плана за възстановяване и развитие и заработването му, и на трето място, провеждането на проверката на качеството на активите и стрес тестовете на нашите банки. Първо, трябва да приемем, публикуваме и въведем тези мерки. Планът ни е да ги завършим до края на 2016 година и тогава, предполагам, че може да бъдем по-конкретни за време на пристъпване към чакалнята на еврозоната - ERM 2.

2018 година реалистична цел ли е или все още е под въпрос?

Не мисля, че обособяване на специфичен краен срок ще е много продуктивно на този етап, би било преждевременно. Първо, искаме да видим как ще се имплементират тези мерки и какъв ще бъде резултатът от тях, особено от проверката качеството на активите и стрес тестовете на банковата система. И тогава може да коментираме конкретни следващи стъпки и крайния срок за въвеждането им.

Има ли дискусии на база промяна на курса на лева и еврото?

Не. Позицията ни тук е кристално ясна. Присъединяването към валутния съюз е единствено възможна с фиксиран лев към еврото.

Колко стабилна е българската банкова система след фалита на КТБ и какви са действията, които Централната банка предприе за банковия надзор?

Мисля, че банковата ни система е стабилна, ликвидна и добре капитализирана. Фалитът на КТБ през миналата година  разкри някои слаби места в практики на банковия ни надзор. Затова централно е залегнала задачата за засилване на банковия надзор. Управление Банков надзор е в момент на сериозна реорганизация. Планираме и последващи стъпки за подобряване на капацитета и практиките в съответсвие с Базелските принципи за ефективен банков надзор.

Какво е нивото на лошите кредити в България и как виждате изчистването им?

Нивото на лоши кредити се стабилизира през тази година под 11 млрд. лева брутно. Има адекватно покритие от гледна точка на провизиите - над 50%. Освен това имаме капиталов излишък от близо 7,1 млрд. лева към септември. Някои мерки са в процес на въвеждане, като продажба на група кредити и отписвания от балансите като резултат от реализация на допълнителните гаранции. Очаквам и като резултат на бъдещата проверка на качеството на активите и стрес теста да има допълнителен импулс в тази посока.

Какви са очакванията ви за резултата от стрес теста на българската банкова система?

Очаквам, че стрес тестът ще потвърди, че нашата банкова система като цяло е стабилна. Разбира се, работим много, за да сме напълно подготвени за не толкова добри сценарии и тук визирам работата ни в областта на банковия надзор, включително налагането на подход, повече основан на правила, и подобряването на вътрешния контрол в банковия надзор, а също и запълване на оставащите празноти в рамката за преструктуриране на банки. На последно място, но не и по значение, идва осигуряването на подходящи механизми за подкрепа при потенциален капиталов недостиг в отделни банки, когато такъв недостиг не може да бъде покрит на пазарен принцип.

Кой би бил най-нежеланият сценарий?

Той би бил, ако резултатът от стрес теста посочи, че имаме систематичен проблем в банковата система. Не смятам обаче, че това ще се случи, но, както споменах, възможни са някои проблеми в отделни банки и ние сме напълно готови да поемем тези проблеми.

Виждате ли реални  евентуални сливания и придобивания в банковия сектор в близко бъдеще?

Очаквам сливанията да бъдат стратегическата посока, в която ще поеме нашият банков сектор. Но на този етап е малко рано да се говори с конкретика.

 

Последни новини
Още от Препоръчани