Р. Джефри: ЕЦБ се натика в ъгъла!

Алтернативно мнение за ролята на централните банки в регулиране на пазарите

Марио Драги, президент на ЕЦБ, по време на пресконференцията си вър Франкфурт, Германия. 10 март 2016 г. Фотограф: Марио Драги, президент на ЕЦБ, по време на пресконференцията си вър Франкфурт, Германия. 10 март 2016 г. Фотограф:

Ричард Джефри за централните банки, дали наистина има риск от дефлация и защо всъщност ЕЦБ трябва да прави нещо.

 

Всеки ден виждаме риск някъде, и всеки ден изглежда, че пазарите се фокусират върху някакъв риск. Кога очаквате тези рискове да си отидат? Или да има по-добри новини?

 

Не мисля, че тези рискове ще си отидат и мисля, че една от причините за това е, че растежът на тенденциите е нисък в момента. Аз постоянно правя тези сравнения, но те са наистина важни. Ако се замислите за десетилетието преди рецесията, ние растяхме със среден темп от около 3% на Запад. Ако видите леки спадове от този темп на растеж, не ги забелязвате особено, не ви пука особено, това не ви води до навлизане в неудобни територии. Но когато видите темпове на растеж на тенденциите, които са значително по-ниски, както сега – те са по-близо до 2-та % - спадовете под тенденцията са доста по-притеснителни и тревожат много по-сериозно. А според мен, това е новата нормална среда. Ние все пак растем с темпото на растеж – това е по-сигурен растеж, по-умерен е, но чувството не е толкова комфортно.

 

А защо чувството не е толкова приятно? Тревожим се за Китай? Тревожим се за инфлацията? Тревожим се да не се разпадне еврозоната ли? Просто не мога да видя нещо, което да е изключително зле. Но също така, не виждам и добри новини.

 

Ние се тревожим за всякакви неща, а работата е там, че когато не растеш толкова бързо, икономиките нямат толкова енергия – не можеш да си проправиш път през тези тревоги, не можеш да ги отстраниш толкова лесно. Чувстваш се уязвим от тях. Така че всички тези малки неща – за тях си мислиш – по дяволите, това би могло да е нещо друго, което ни удря. Например, проблемите в Япония – вероятно няма да са те, но все пак се чувствате уязвими. Според мен, централните банки би трябвало да направят повече. Мисля, че ЕЦБ се натика в ъгъл, където от нея постоянно се искат решения за политиката. Тази седмица, отново сме фокусирани върху действията ѝ – тя трябвало да направи нещо. Защо да трябва да прави нещо? Това, което ЕЦБ би трябвало да ни казва е, че икономиката на еврозоната постепенно набира скорост, има тенденция за подобрение – тя се вижда от последните 3 години. Очакваме тя да продължи и тази година, като така да вкара малко доверие и да привлече вниманието на хората към това, което е наистина важно.

 

Но какво е наистина важно? Защото централните банки се опитват да се борят с инфлацията, или по-скоро – призракът на дефлацията. И затова, те се опитват да осигурят стимули затова. Може би, работят за това донякъде с валутата и се опитват да не дават причина на пазарите да разпродават.

 

Ричард Джефри:

Не мисля, че централните банки успяха да разберат добре и тази идея за дефлацията. Мисля, че това не беше нещо, което да е добре обяснено. Изправени ли сме наистина пред дефлация на Запад – не. Това, което имаме е натиск върху цените да спадат, защото световните цени на петрола като цяло спаднаха. Също важи и за цените на храните и на други суровини. Това, по същество, е стимул за търсенето на Запад, само по себе си. Разбира се, има отрицателна обратна връзка, ако изнасяме много към нововъзникващите икономики. Това може да ни навреди, но мисля, че пред Запада не стои непосредствен риск от дефлация. Мисля, че си имаме работа с различна концепция.

 

Последни новини
Още от Анализи