Източна Европа – двигателят на Стария континент

Страните от бившия комунистически лагер отчитат растеж от близо 4%

Снимка: Vincent Mundy/Bloomberg Снимка: Vincent Mundy/Bloomberg

Често чуван рефрен в сегашната обезнадеждаваща среда е, че сривът на цените на петрола не може да стимулира потреблението и икономическия растеж в страните вносителки на петрол и така се оказва мощен насрещен вятър за глобалната икономика като цяло.

За щастие страните от Източна Европа не се вслушват в тази мантра и щастливо харчат допълнителните си финанси, спестени заради по-евтиния петрол, като по този начин предлагат лъч светлина сред преобладаващия мрак.

Секстетът от бивши комунистически страни, простиращи се от студените балтийски брегове на Полша до меките черноморски пясъци на България, отчитат икономически растеж до почти 4%, най-високото ниво от 2008 насам, пише Financial Times.

Нещо повече, този растеж е добре балансиран, най-малкото географски. Сред петте страни (България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия), обявили данните си миналата седмица, България се представя най-слабо с годишен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,1% през четвъртото тримесечие на 2015, а Словакия най-силно с 4,2%, сочат прогнозните данни. Всички обаче отчитат растеж нагоре.

Чехия вероятно също ще се е справила по-добре. Данните, които трябва да бъдат представени по-късно във вторник, вероятно ще покажат годишен ръст на БВП от 4,8%, твърди Capital Economics. (б. ред. чешката икономика расте с 3,9% за четвъртото тримесечие на годишна база, което е забавяне от ръста от 4,7%, достигнат през предишното тримесечие).

А това никак не е зле за онази част от света, притисната между намиращата се в застой еврозона и унищожаваните от рецесия Русия и Украйна. Нещо повече, стабилният растеж не изглежда да е зависим от създаването на свежи икономически дисбаланси, например от повишаването на дълговото бреме в публичния и частния сектор.

„Проучвам този регион от 15 години и никога не съм виждал растеж от 3-4% и никаква инфлация“, казва Маркъс Сведберг, главен икономист в East Capital, мениджър на активи на развиващи се пазари, намеквайки за факта, че инфлацията навсякъде е под 1%.

„Регионът всъщност постига добри резултати през последните пет години. Те отбелязват ръст от 3-4% реално без ръст на кредитите и с все още слаба еврозона“, добавя той.

Уилям Джаксън, старши икономист по развиващите се пазари в Capital Economics, отбелязва и „комбинацията от попътни ветрове“.

„От 2013 насам паричната политика стана по-гъвкава и пазарите на труда започнаха да се подобряват. Банковият сектор започна да показва признаци на стабилизация и повишава кредитирането с по-силен темп“, казва той.

Най-силният попътен вятър може би обаче се дължи на срива на цените на петрола от 115 долара за барел през 2014 до около 30 долара.

Всичките шест страни са нетни вносители на енергия и сериозни ползватели на горива. През 2014 нетният енергиен внос е в размер на 6% от БВП в Унгария и България, а в Румъния е около 1,5%.

Енергията обикновено натежава с между 12% и 20% в инфлационните кошници на потребителските цени в Източна Европа, доста повече в сравнение с повечето азиатски и латиноамерикански страни, което предполага, че горивата формират необикновено висок дял от разходите.

В резултат на това спадът на цените на петрола са истински благодат за региона. Според оценки на Capital Economics нетният енергиен внос на Източна Европа се е понижил от над 9 млрд. долара годишно през 2012 до 5 млрд. долара миналата година.

Предвид допълнителния спад на цените на петрола тази сума може да намалее до 4 млрд. долара тази година.

Сумарният спад на цените на петрола са свалили инфлацията по-ниско (на отрицателна територия в Полша, Румъния и Словакия), увеличавайки покупателната сила на домакинствата.

Отделен анализ на Capital Economics на Чехия, Полша и Румъния предполага, че реалните доходи на разположение се разширяват с над 4% годишно.

В резултат на това потребителските разходи се повишат със здравословния темп от 3,5%, а домакинствата все пак успяват да увеличават темпа си на спестяване.

Според Джаксън това може би се дължи на потребителското доверие, което от своя страна отчасти идва от скромния ръст на икономическата активност в еврозоната през последната година.

Въпреки географското си разположение Джаксън твърди, че мудният растеж в еврозоната и рецесията в Русия вероятно имат по-малко влияние от очакваното в страните от Източна Европа.

Русия обикновено формира само 2%-5% от износа им, казва той, а що се отнася до еврозоната това, „което наистина има значение за тези страни е Германия. Тя обикновено формира от една трета до една втора от общия износ на тези страни. Индустриалните им сектори са интегрирани с германските вериги за доставки“.

Сведберг е съгласен и добавя: „Има ръст на външното търсене. Еврозоната не се справя фантастично, но все пак е по-добре в сравнение с преди 2-3 години“.

Това се отразява и в гъвкавостта на износа на региона, който като цяло е стабилен през последните години. Предвид резкия спад на енергийния внос Унгария, Словакия и България са преминали от дефицит по текущата сметка (който в България през 2007 възлиза на 25% от БВП) до излишък. Полша и Румъния също отчитат сериозен спад на дефицита.

„От гледна точка на обема ръстът на вноса е силен, но такъв е и ръстът на износа въпреки опасенията за забавяне на световната търговия“, казва Джаксън. „Заради ценовите ефекти повечето страни в момента отчитат излишък, преодолявайки огромните си предишни дефицити“.

Що се отнася до рисковете пред този положителен сценарий Сведберг казва, че ключовата слабост е, че източноевропейските страни не са приложили много от структурните реформи, от които се нуждаят, за да подобрят конкурентоспособността си. И наистина, в някои области, например пенсионната реформа, посоката е „негативна“.

Както Сведберг, така и Джаксън се позовават и върху популизма и опасността от „нелиберални реформи“ в Унгария и Полша, които натежават върху настроенията.

Джаксън вярва, че текущият кръг от данни може би сигнализира кулминацията за икономическия растеж в региона, но е убеден, че производството ще продължи да се повишава с около 3-4% годишно.

„Накратко - регионът би трябвало да остане относителен лъч надежда в развиващия се свят“, завършва той.

Последни новини
Още от Анализи