Румъния и България - бeз тържества за 10-тата годишнина от членството в ЕС

Това потвърждава, че разширяването на ЕС вече не е на мода

Снимка: pixabay.com Снимка: pixabay.com

Румъния и България предпочетоха да отминат бeз тържества 10-тата годишнина от членството си в ЕС.

България и Румъния се присъединиха към ЕС на 1 януари 2007, като част от петото разширяване на Европейския съюз, включващо още десет други държави, присъединили се към съюза на 1 май 2004. На 1 януари 2017 обаче липсваше тържествено отбелязване на десетата годишнина от присъединяването, което потвърждава, че разширяването на ЕС вече не е на мода, пише EurActiv.com.

Заедно с Шенгенското пространство и общата европейска валутата, разширяването на ЕС до голяма степен се разглежда като най-голямото историческо постижение на блока.

След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989, разширяването на ЕС се превърна в събитие със силно политическо значение за обединението на целия континент, изкуствено разделен от Студената война.

Страните от Централна Европа, които днес съставляват Вишеградската група (Полша, Унгария, Чешката република и Словакия), балтийските държави (Естония, Латвия и Литва - всички те бивши републики на несъществуващия вече Съветски съюз) и България, и Румъния, кандидатстваха за членство в ЕС през 1995.

На 15 декември 1995 България представи молбата си за членство в ЕС, с което приключи несигурността по отношение на геополитическите й стремежи.

Докато Централна Европа и Балтийските държави, заедно с Малта и Кипър, успешно приключиха преговорите за присъединяване към ЕС за по-малко от десет години и се присъединиха на 1 май 2004, за България и Румъния присъединяването отне повече време, защото страните бяха измъчвани от неефективните си правоохранителни системи, корупция, а в случая на България и организирана престъпност, пише EurActiv.com.

В крайна сметка се реши, че България и Румъния ще се присъединят към ЕС, но ще бъде наложен мониторингов механизъм, целящ да помогне за отстраняването на тези недостатъци.

Така нареченият "Механизъм за сътрудничество и проверка" (CVM) бе въведен от първия ден на присъединяването на България и Румъния. Идеята бе, че в рамките на няколко години двете страни ще преодолеят недостатъците и мониторингът ще бъдат вдигнат.

Редовните доклади по мониторинг за напредъка на двете страни, показват, че Румъния е постигнала по-голям напредък от България. 

Комисията публикува на 27 януари своите годишни доклади за България и Румъния, единствените две страни в ЕС, чиито усилия да подобрят правоохранителните си системите и да се справят с корупцията се наблюдават, като докладът за Румъния е положителен за втора поредна година.

Европейската комисия обаче е осъзнала, че CVM не е ефективен инструмент и каза, че няма да го използва за бъдещи разширявания.

Хърватия се присъедини към ЕС през 2013, без такъв механизъм за наблюдение.

Следващите доклади ще бъдат публикувани в първите седмици на 2017, когато, между другото, както Румъния, така и България ще са в процес на формиране на правителства.

В случая на Румъния, миналия петък (30 декември) президентът Клаус Йоханис одобри Сорин Гриндяну, член на Социалдемократическата партия (СДП), за премиер. Партията спечели изборите на 11 декември, но лидерът на СДП, Ливиу Драгня, който е обвинен в изборни измами, не можеше да бъде номиниран. Йоханис, който е от противоположния политически лагер, отхвърли първо предложение за премиер на социалдемократите, което бе Севил Шхайдех. Шхайдех щеше да бъде първата жена министър-председател на Румъния и първата мюсюлманка на този пост.

В случая на България, положението е още по-сложно, пише EurActiv. Страната е в политическа криза, след като премиерът Бойко Борисов подаде оставка след президентските избори, на които новото лице в политиката, подкрепеният от социалистите Румен Радев спечели вота в средата на ноември.

На теория, досегашният президент Росен Плевнелиев можеше да номинира служебно правителство, но предвид малкото оставащо време на действие на този кабинет изглежда, че Радев ще назначи служебно правителство, което да подготви предсрочните избори тази пролетта.

България трябва да се справи и с друг въпрос. Комисарят на ЕС от страната, Кристалина Георгиева, подаде оставка, като мандатът й изтече на 31 декември 2016. Технически, България е без Комисар в ЕС от Нова година.

Въпреки всичко трябва да се изтъкне, че България и Румъния са сред най-про-европейски настроените държави, както посочват проучванията на общественото мнение, сочи електронната медия.

Въпреки че върху тази информация не се акцентира много, както България, така и Румъния имат голяма финансова полза от присъединяването си към ЕС, пише в заключение изданието. 

Последни новини
Още от Новини