Интеграция или радикализация

Питър Маурер, президент на Международния комитет на Червения кръст

Питър Маурер, президент на Международния комитет на Червения кръст на конференцията за инвестиции в Азия на Credit Suisse, 8/4/2016, Хонконг. Photographer: Billy H.C. Kwok/Bloomberg Питър Маурер, президент на Международния комитет на Червения кръст на конференцията за инвестиции в Азия на Credit Suisse, 8/4/2016, Хонконг. Photographer: Billy H.C. Kwok/Bloomberg

Червеният кръст настоява за осигуряване на интеграция на бежанците, въпреки че това няма да стане за един ден. Интервю на директора на организацията Питър Маурер за Bloomberg по време на инвестиционната конференция на Credit Suisse в Хонконг на 8 април 2016.

 

Имате огромен глобален мандат и пътувате много - от Афганистан и Сирия до Австралия. Кое не ви оставя да спите нощем?

Наистина, конфликтът и неговата динамика на много места по света е динамиката на насилието, която става все по-брутална.

Имаме войни, принудителни преселения на хора, дезинтеграция на социални системи - здравеопазване, водоснабдяване, канализация, благоустройство и образование, което води до най-голямото масово преселение на хора след Втората световна война.

 

Както и ответните мерки по сигурността след атентатите. Това създава липса на обратна връзка. Все повече страните се изолират - било Австралия или Европа - от миграцията. Това ни води към процъфтяване на радикалния ислям.

Разбира се, очевидно ние като хуманитарна организация разбираме, че политиците трябва да направят труден избор.

Трябва да се избира между легитимната тревога за сигурността, която изпитваме. Това означава граничен и инвазивен контрол в обществото, за да е ясно какво става и какви са заплахите за сигурността. Това е легитимно.

От друга страна като хуманитарна организация ние помагаме на тези, които бягат от насилието и страха. Тези хора имат нужда от защита.

Колкото повече граници се затварят, толкова повече тези хора се озовават в капан между регионите на конфликт, откъдето бягат на законно основание и тревогата за защитата им в страните, до които се опитват да стигнат.

Наистина има прекъсната обратна връзка, което създава негативен ефект върху хората.

 

Да се върнем към тази част от света, където имате операции. Вие присъствате например и в Мианмар. Как помагате на новата администрация там? Аун Сан Су Чи нямаше голям успех. Сега ООН й дава 100 дни да подобри условията на живот. Надявате ли се да има успех?

Наистина имаме сериозна хуманитарна мисия в Мианмар, в някои от най-трудните части на страната. Имаме програми. Това няма да бъде лесно и бързо решен проблем.

Проблемът с малцинствата и конфликтите разделиха страната от десетилетия. Ще трябва да работим упорито и с новото правителство за подобряване на ситуацията и намиране на добри условия за живот за всички малцинства и политики, които се да са по-добри за тях.

 

Има и проучвания как Австралия се справя с прилива на мигранти. Там властите връщат лодките и ги държат далеч в очакване да бъдат обработени заявленията им. Редица европейски страни показват, че опита за интеграция на бежанците е вероятно по-добра възможност. Смятате ли, че Австралия трябва да търси по-добър начин да се справи с мигрантите?

Миграционната политика е суверенен въпрос и държавите решават ..

 

Но реакцията се политизира..

Да, политизира се.

От  хуманитарна гледна точка и от опит знаем, че има само един начин, по който се решава въпросът: интеграция.

С интеграцията идва и образованието и създаването на работни места.

Току-що се връщам от Афганистан.

Бях впечатлен как на 130 км извън Мазари Шариф говорих със старейшини, които ми казаха нещо съвсем просто. Имаме нужда от образование за децата, работа на бащите им и сигурност за селата.

Това се отнася до страните на произход на мигрантите и за приемащите страни.

Ако нямате икономика, структури, които да ви позволят да интегрирате постепенно - не от утре, защото време разбира, че ситуацията е особена и не можем да очакваме чудо..

Имаме нужда от постоянни политики за интеграция, работни места, да помогнем на хората, които законно бягат от насилие и страх.

Никой няма да напусне безпричинно родината си.

Винаги има основание да го направиш.

Има нужда и да се помогне и да се подкрепят тези хора да се интегрират. Да им се даде възможност. Иначе те ще се радикализират.

Питър Маурер е роден през 1956, швейцарски дипломат, заемал постове в Берн, Претория и през 1996 - в Ню Йорк като постоянен наблюдател в ООН. Оглавява Международния комитет на Червения кръст от 1 юли 2012. По време на мандата си увеличава бюджета на организацията от 1,1 млрд. на 1,6 млрд. швейцарски франка.

Последни новини
Още от Новини