Кои са причините за отлива на капитали от Китай

През шестте месеца до март средно са изтичали по 48 млрд. долара на месец, сочат официалните данни

Китайски юани. Снимка: SeongJoon Cho/Bloomberg Китайски юани. Снимка: SeongJoon Cho/Bloomberg

Новините, че международните резерви на Китай нарастват с 10 милиарда долара през март, а не се понижават затвори устите на някои песимисти. Опасенията, че резервите може да паднат до опасни нива още това лято, след като се свива с 1 трилион долара миналата година, изглежда са били прибързани. Въпреки това въпросът колко точно и как средствата изтичат от Китай остава на дневен ред и действителността може да не е толкова розова, колкото изглежда, пише Investor.bg, цитирайки Кристофър Болдинг от BloombergView.

Преди ръста от март капиталите изтичаха от с висока скорост: средно 48 милиарда долара на месец през изминалата половин година според официални данни. Причините са няколко. Заради опасения от продължаващо обезценяване на юана редица компании изплатиха дълговете си в долари, а други прибегнаха до големи придобивания в чужбина. Индивидуалните инвеститори търсеха по-висока възвръщаемост, когато Фед се готвеше да вдигне лихвите, правителството харчеше милиарди, за да подкрепи валутата. Някои инвеститори и компании понижиха депозитите си в юани на офшорните пари. Все пак други търсеха начини да насочат средства към по-сигурни дестинации. 

Въпросът е колко пари изтичат по какви причини. Някои анализатори, включително от Банката за международни разплащания, твърдят, че по-голямата част от този отлив на капитали е „здравословен“ и е свързан с компании, които изплащат външния си дълг. Според проучването на банката тези плащания са около четвърт от всички безвъзвратно изтекли капитали в размер на 163 милиарда долара през третото тримесечие на 2015 г. Болдинг коментира, че това изследване се фокусира много кратък период от време. Чуждестранните задължения растат рязко в края на 2014 г. и през първото полугодие на 2015 г., след което се свиват драматично през третото тримесечие, отбелязва той.

Освен това официалните данни пропускат скрития отлив на капитали, маскиран като плащания за внос, който изглежда е създал дефицит по текущата сметка в размер на 71 милиарда долара през същото тримесечие. В резултат на това китайските компании плащат много повече за продукти, които внасят.

Китайските митници отчитат внос за миналата година на стойност 1,68 трилиона долара. Банките, от друга страна, твърдят, че са платили 2,2 трилиона долара за същия този износ. Докато официалният баланс отчита излишък по текущата сметка от 331 милиарда долара през 2015 г., банките съобщават за 122 милиарда долара дефицит.

Деклариране на по-големи суми за внесени стоки и услуги е умен начин за китайските компании и граждани тайно да изнесат пари от страната. Нека приемем, че една държава изнася за Китай стоки и услуги на стойност 1 милион долара. Китайските митници ще отчетат внос за 1 милион долара. Но когато вносителят отиде в банката, той или ще използва фалшива документация или ще подкупи служителя, за да декларира 2 милиарда внос. Излишният 1 милион ще остане в сметките на банката. Макар че подобни несъответствия могат да се очакват, разширяването на тази дупка от 2012 г. насам говори за нещо сенчесто, смята Болдинг. 

Когато китайските компании изплащат външен дълг или осъществявания в чужбина, те го правят открито. Този отлив на капитали – който достигна 1 трилиона долара миналата година – по всяка вероятност наистина е генериран от лица и компании, които просто искат да изведат парите си от Китай.

Таймингът също е важен. Пропастта между официалните данни и тези на банките започна да се разширява бързо през 2012 г., точно когато икономическият ръст достигна своя пик и започнаха да се появяват опасения за политически преход. Оттогава фалшивите плащания за износ нарастват от 140 милиарда долара до 524 милиарда през 2015 г.

През този период ръстът на китайската икономика се забави, възвращаемостта на инвестициите намаля, а излишният производствен капацитет скочи. Възможностите за инвестиции се свиха, а държавните компании „избутаха“ частните предприемачи. Именно вторите имат основателна причина да търсят по-добра възвръщаемост другаде.

Същевременно антикорупционните акции на президента Си Дзинпин засегнаха десетки хиляди партийни членове. По-заможните китайци започнаха да се опасяват дали няма да попаднат в корупционен скандал, дори и да са невинни. Като всеки друг те започват да се притесняват за образованието и здравето на децата си. Започват да растат цените на имотите в чужбина. Според проучване две трети от жилищните продажби във високия ценови спектър във Ванкувър са свързани с китайски купувачи.

По-строгият контрол над банките само може да забави отливът на капитали, но бизнесът със сигурност бързо ще намери нов начин да заобиколи новите ограничения.

Китайската икономика се огъва под огромния свръхкапацитет, като ръстът се забавя, а финансовите рискове нарастват. Нито понижение на лихвите, нито пореден пакет стимули ще елиминират дългосрочния песимизъм. Реформите обаче, включително и законови, биха могли. Ако китайските лидери искат да спрат отлива на капитали, те трябва да се справят с причините за този отлив, а не просто да блокират пътя му.

Последни новини
Още от Новини