Стив Ханке: Паричните стимули изкривяват цените

Проф. Стив Ханке коментира политиката на Федералния резерв

Проф. Стив Ханке, снимка: Bloomberg TV Bulgaria Проф. Стив Ханке, снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Паричните стимули замаскират проблемите, смята проф. Стив Ханке. Той коментира ипотечната криза и реакциите на паричните власти в редовната си седмична рубрика за предаването Boom&Bust.

През ноември 2002 бившият президент на Федералния резерв Бен Бернанке (тогава само член на борда) изнесе реч във Вашингтон, в която каза, че най-големият проблем и най-голямата заплаха пред САЩ е дефлацията. В резултат от това Федералният резерв намали лихвата по федералните фондове на рекордно ниски нива по това време - до 1% през юли 2003. А като резултат от това започна една надпревара за търсене на по-висока доходност и увеличаване на ливъриджа (дълговото натоварване).

Цените на някои активи хвръкнаха нагоре - тези на суровините, на имотите, на акциите. Например от 2003 до 2006 г. цените на имотите в САЩ скочиха с 45 процента. А общият индекс на потребителските цени почти не помръдна. А от 2003 до 2008 индексът на потребителските цени нарасна само с 12 на сто.

Но точно в този период впрочем, цените на суровините в САЩ поскъпнаха с 92 процента, а тези на акциите – с 65 на сто. Така че имахте голямо нарушаване на относителните цени. Това е едно прозрение на австрийската икономическа школа, на Хайек, Мизес, и другите й последователи. Те казват, че когато налееш тези пари в икономиката получаваш големи обърквания на относителните цени и неминуемо ще имаш много пикове и спадове, какъвто именно беше бумът на имотния пазар и последвалия срив.

По думите на Ханке проблемът с паричната политика в САЩ е, че паричното предлагане расте с доста слаб темп (около 3,4 процента). Затова и американската икономика не расте достатъчно бързо. Според Ханке този бавен ръст е защото 80 процента от паричното предлагане в действителност се генерира от банките. А те бяха регулирани и подложени на мъчение от страна на политиците. Като резултат те намалиха кредитирането и степента на риска, който поемат, като не кредитират толкова, колкото преди.

В крайна сметка централната банка предприе количествени улеснения, опитвайки се да попълни разликата, да замаскира проблема.

Според професора подобни ефекти се наблюдават и в България.

Последни новини
Още от Новини