Вреден ли е данък “вредни храни”?

Бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев и Красен Станчев в предаването  “Клуб Инвестор” по телевизия Bloomberg в дискусия “Вреден ли е данък “вредни храни”, 28.11.2015

Бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев съобщи, че нито в бюджета на НЗОК, нито в държавния бюджет за 2016 г. има заложени приходи от данъка, който предвижда облагане на хранителни съставки в т.нар. “вредни” храни. Доц. Красен Станчев допълни, че приходи от предлагания данък не са предвидени и в тригодишната бюджетна прогноза до 2018 г. В законопроекта обаче е записано, че данъкът ще бъде въведен през втората половината на 2016, но не е част от проекта за държавния бюджет и бюджета на здравната каса. Според плановете на Министерството на здравеопазването 60% от приходите ще отидат в НЗОК.

“Предлаганият данък “вредни храни” е най-лошата данъчна идея от 1879 г. насам, проверил съм”, заяви от своя страна доц. Красен Станчев. Според него се прави опит да се върне данък върху оборота, отменен през 1994 г. с въвеждането на ДДС. “Това прилича на данък “Лукс”, тъй като се облагат малко неща. Но това са съставки на много широк спектър храни, а това прави обхвата на данъка много широк, обясни доц. Станчев. Няма да се облагат производителите, а търговците. На всеки търговец ще стои по-един администратор да проверява, поясни икономистът. По думите му независимите лаборатории ще спечелят най-много и те вече вдигат цените.
Той обясни също, че законопроектът широко отваря вратата за корупция. Законопроектът отваря вратата за договоряне между проверяващи и търговци за "мерки и теглилки".

Доц. Станчев пресметна, че на облагане се предвижда да подлежи оборот от около 2 млрд. лв. като част от храните ще се облагат с около 10%, а друга част- с около 48%. “С толкова ще се повишат и цените на тези артикули”, прогнозира Красен Станчев и допълни, че ако данъкът бъде въведен, може да се очаква повишаване на общото равнище на цените.

Според д-р Семерджиев дебатът за въвеждането на данък “вредни храни” ни връща в XiX в. “Тогава във Великобритания, Франция и Германия са си приказвали за данък сол и данък храни. А какво прави светът в 21 век? Миналата седмица Google Life Sciences и американската асоциация по сърдечно съдови заболявания стартираха съвместен изследователски проект за 50 млн. долара, за да търсят механизми за справяне със сърдечно-съдовите заболявания. Това, което Москов  се опитва да прави с данъци. Технологични компании пуснаха в САЩ лещи, които  следят нивото на солта и захарта в сълзите в реално време. Модерните неща, които искаме да постигнем в сферата на здравеопазвето, се правят с помощта на технологиите, гледайки напред в бъдещето. С информационни компании, с режим на етикетирането, на рекламата, а не с данъци”, подчерта бившият министър на здравеопазването.

“Регулиране на поведение чрез данък върху храни е икономически абсурд”, заяви доц. Станчев. Храните не са диаманти, всеки може да си ги произведе вкъщи или да осигури по-евтин внос, поясни той. Станчев прогнозира, че хората ще се върнат към икономиката на бурканите от края на 80-те години на миналия век, когато е пикът на потреблението на сол. Оттогава т. нар. вредни храни намаляват като част от диетата. Компании, които пржизвеждат у нас, ще затворят заводите си и ще започнат да внасят, тъй като вносът ще поевтинее в следствие въвеждане на данъка.
“Този данък се предлага без да сме имали такава оферта нито от ГЕРБ, нито от РБ, още по-малко от ДСБ преди изборите”, припомни бившият министър на здравеопазването. Според Семерджиев не е спазен Законът за нормативните актове. "Този законопроект не е минал през Висшия медицински съвет, не е подкрепен с българско изследване за очакваното въздействие. Освен това здравният министър Петър Москов не е съгласувал идеята с останалите министри."

Според Красен Станчев претенцията на съставителите на закона е да събират около 200 млн. лв. годишно, но според него това е изчислено от наетата от министерството консултантска компания при идеални условия. “Ако се сметнат загубите - от икономика на бурканите, заместващ внос, съкращаване на хора, за които ще се плащат обезщетения, загубите за държавата от въвеждането на този данък, биха били от 196 млн. лв на година”, коментира  икономистът.
“Дано да се окажа прав, но мисля, че така, както бяха отхвърлени данък “градини”, данък “уикенд” и други,  ще бъде отхвърлено и това недомислие. Това би било проява на здрав разум”, заключи д-р Семерджиев.