Какво означава обръщението на Обама за тероризма

Том Суитцър, анализатор от U.S. Studies Centre

16:14 | 7 декември 2015
Автор: Иван Николов
Барак Обама, президент на САЩ. Обръщение към нацията от Белия дом на 6 декември 2015. Вашингтон. Photographer: Saul Loeb/Pool via Bloomberg
Барак Обама, президент на САЩ. Обръщение към нацията от Белия дом на 6 декември 2015. Вашингтон. Photographer: Saul Loeb/Pool via Bloomberg

Том Суитцър, анализатор от U.S. Studies Centre за значението на речта на Барак Обама за тероризма. Суитцър говори с Ришаат Саламат от студиото на Bloomberg в Хонконг в предаването "Trending Business" на 7 декември 2015.

 

Как разбирате тази реч?

Барак Обама се опитва да успокои хората, че неговата администрация приема заплахата от терористите много сериозно и се опитва да предпази хората да не се поддават на страха след атаките в Париж и Калифорния.

Най-важното нещо от речта може би е изявлението на Обама, че няма да има сухопътна война в Ирак и Сирия.

Мисля, че той разбира настроението на американците, че те са разярени от Ислямска държава, но няма да получи подкрепа за изпращането на сухопътни части.

Според военните експерти обаче, ако искате наистина да освободите сунитите, ще ви трябват около 100 000 войници и политическо споразумение, а нито едно от тези неща не изглежда вероятно.

 

Ето защо Обама каза, че трябва да обучат хиляди сирийци и други араби, които да водят войната на земята. Проблемът е, че за три години, тренировъчната програма, която провеждаха, не доведе до нищо.

Да и това, което се случва в момента в Ирак и в Сирия, е по-обширна вътрешно-религиозна война.

От една страна, в Сирия имате религиозен режим с брутална армия, подкрепян от моллите в Техеран. Само тази година те са извършили 7 пъти повече престъпления в Сирия от Ислямска държава. А от друга - сунити, и то не само от ИД, а и други сунити, съюзници на Ал Кайда. Така че това е по-обширна вътрешно-религиозна война.

В Ирак се случва почти същото – религиозен шиитски режим, подкрепян от моллите в Техеран, воюва срещу сунитите.

Например в градовете, контролирани от ИД, като Мосул, Фалуджа, Рамади - и Ракка в Сирия, всички доказателства сочат, че голяма част от сунитите, които живеят там, въпреки че не харесват особено ИД, я толерират, защото се страхуват от алтернативата. А тя е милиции, подпомагани от моллите в Техеран.

Наистина няма лесно решение, освен това, което президентът предложи, а аз не мисля, че то със сигурност ще реши проблема.

 

Говорили сме за това и преди, но не можеш просто да бомбардираш една идеология. Дори да изпратиш сухопътни части и да освободиш сунитските градове от тези жестоки джихадисти, и останеш със сунитско население, какво ще последва?

Точно така, това не е единично мнение, а консенсус, който се създава сред много политически и военни личности.

Въпреки че са с добри намерения, те са насочени към сунитски територии в Сирия и Ирак. Това само потвърждава този опасен сценарии между сунити и араби от падането на Садам през 2003, от избухването на гражданската война в Сирия през 2011.

Този опасен сунитски сценарий, при който западните правителства и Русия са в съюз с шиитското правителство в региона.

И в зависимост от това каква част от този сценарии се сбъдне, възможността  от сключване на политическа договорка, в която сунитите са включени или в Сирия, или в Ирак, е много малко вероятна.

Мисля, че засега най-доброто решение е това, което бившият посланик на САЩ в ООН Джон Болтън предложи в Ню Йорк Таймс преди около 2 седмици. А то е за сунитска държава, която обхваща сунитските територии в Сирия и Ирак. Проблемът тук е, че точно тази територия обхваща халифата на Ислямска държава. Така че първо ИД трябва да бъде победена, преди да се достигне до каквото и да е политическо споразумение. Въпросът е как да бъде победена ИД.