Изгледите за петрола след провалената среща в Доха

Амрита Сен главен петролен анализатор в Energy Aspects

14:33 | 18 април 2016
Автор: Ивайло Лаков
Танкерът Monte Toledo, натоварен с ирански петрол за CEPSA, Испания. 6/3/2016. Photographer: Luke MacGregor/Bloomberg
Танкерът Monte Toledo, натоварен с ирански петрол за CEPSA, Испания. 6/3/2016. Photographer: Luke MacGregor/Bloomberg

Накъде е тръгнал петролът?

Мисля, че в краткосрочен план ще спаднат до под 40$ за барел, но в момента имаме толкова много непланирани събития като Нигерия, Венецуела и Кувейт. Стачките на работниците ще намалят добива с над 1 млн барела на ден, което ще ограничи ефектите на спада. По отношение на настроенията обаче, липсата на договорка на срещата в Доха се отразява много негативно. Няма да се изненадам, ако петролът спадне поне за малко под 40$ за барел през тази седмица.

 

Това ли е краят на идеята за замразяване според вас? Страните спорят помежду си и колкото и да е странно днес текат преговори за разрешаване на тези спорове в Йемен и в други страни. Въпреки това, има изключително сериозно геополитическо напрежение в региона и може би малко избързахме в очакванията си за някаква сделка?

Абсолютно съм съгласна.

Аз много се радвам, че тези преговори приключиха, защото от гледна точка на анализаторите на фундаменти, те нямат никакво значение за балансите, защото ако замразим добива на нивата от януари, когато и без това всички добиваха на с максималния си капацитет няма промени балансите.

В момента производителите навсякъде по света започват да намаляват темповете си – Латинска Америка, Азия и Северно море. В момента става въпрос повече за настроенията и затова виждаме такава волатилност. Напълно съм съгласна с вас - мисля, че наистина избързахме с очакванията отчасти защото всички производители преувеличиха. Те показваха документи, говореха с медиите и казваха, че сделката е сключена дори без Иран. В крайна сметка политиката спечели и без Иран просто нямаше сделка – това се оказа твърде голяма пречка.

 

Колко от това се дължи на саудитците, които решиха, че почти са спечелили войната си с шистовите производители в САЩ. Всички гледахме новините и репортажите всеки петък за намаляващия брой платформи, ако от ОПЕК бяха постигнали сделка, всички тези усилия щяха да отидат на вятъра, нали?

Да, така е, но от друга страна мисля, че ситуацията е малко по-сложна, защото саудитците не искаха да бързат с повишаването на цената. Най-важното при тази среща беше, че те също така не искаха и да създават една негативна тенденция, която щеше да изпрати цените надолу до около 20 долара за барел. Това беше балансът, който те се опитаха да запазят – искаха да предадат позитивни съобщения, но очевидно се провалиха в това.

Искам да кажа и че не става въпрос само за шистовото производство. Да, то спада, но има също толкова важни данни, идващи от производителките извън ОПЕК. Техният добив спадна със 700 000 барела на ден през март и може да достигне спад от 1 млн барела на ден. Дори в ОПЕК Нигерия, Венецуела, Ангола – добивът им спада, а този на цялата организация също спада на месечна база през последните 2 месеца.