Индия страда от суша, невиждана от десетилетия

800 милиона индийци разчитат на земеделието, като източник на препитание

15:34 | 4 май 2016
Автор: Кирил Петков
Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Тези хора са сред хилядите, пътуващи до Мумбайската помпена станция в търсене на вода. След две години на суша, Индия преживява едни от най-трудните си сухи режими от началото на своята независимост, преди 70 години. Уишвас Бозли е един от тези хора. Той изминава 9 километра, за да напълни своите туби. Общественото водоснабдяване се преустановява два дни в седмицата и той трябва да носи вода.

Уишвас Бозли: Много е стресиращо да се движиш сред тълпата, но трябва да го правя. Трябва да има вода за пиене, все пак.

Докато Мумбай се стреми да се справи със сушата, още повече хора се борят с дори по-тежките условия в щата Махаращра . Около 60 семейства живеят в импровизиран лагер край мултимилионния град Мумбай, известен като финансовата столица на Индия. Много от хората тук са земеделски работници, които са напуснали своята работа, а в някои случаи и своите семейства, в търсене на вода и работа.

Активистите, които работят в този лагер очакват само този месец към импровизираното убежище да се присъединят още 1000 души.

Жестоката суша е очевидна при язовира, на 400 километра от Мумбай. Някога този регион е давал вода на Мумбай, на още три града и на доста села, но от три години не е имало чувствителни дъждове във водосборната му зона.

Този проблем е критичен за около 800 милиона индийци от 1,3 милиардното население на Индия. Те разчитат на земеделието, като източник на препитание.

Шудакар Шинде, политически активист: Икономическата дейност зависи пряко от водата. И тя е абсолютно блокирана. Нищо не расте в земеделските стопанства и няма работа. Съответно – няма пари. Така че, фермерите и работниците са изправени пред огромни затруднения.

Дианашвар Баглейн е отглеждал захарно цвекло и други култури в семейната си ферма, но днес няма вода дори за пиене, а какво остава за напояване. Благодарение на неправителствена организация, той е успял да опази живи пет от своите животни.

Дианашвар Баглейн: Там, където живея, няма вече земя, която да може да бъде обработвана. Изоставих нивите си и сега млякото е единственият ми доход.

Но скоро този доход може да стане недостатъчен. Тази година правителството прогнозира дъждове над средните, но ако това не се случи, Баглейн сигурно ще изостави своите животни и също ще потегли към Мумбай в търсене на работа и вода.