Facebook настоява за безплатен интернет в Индия

Коментар от Сан Франциско на Кори Джонсън, Bloomberg News

12:51 | 29 декември 2015
Автор: Иван Николов
Премиерът на Индия Нарендра Моди и основателят на Facebook Марк Зукърбърг в Калифорния1 27 септ. 2015. Photographer: David Paul Morris/Bloomberg
Премиерът на Индия Нарендра Моди и основателят на Facebook Марк Зукърбърг в Калифорния1 27 септ. 2015. Photographer: David Paul Morris/Bloomberg

Кори Джонсън, Bloomberg News за безплатните базови интернет услуги, които Facebook иска за Индия.


Марк Зукърбърг не може да настоява за безплатни базови интернет услуги, само защото е убеден, че светът има право на интернет? Къде е тук интересът на Facebook?

Защо да не може. Какво стана с коледния дух?


Напълно възможно е и да е така.  Но нека направим някакво предположение.

Вярно е, че сред няколкото достъпни интернет услуги е и Facebook.

Това е невероятно съвпадение. Идеята, че интернет трябва да бъде човешко право се крепи на факта, че бизнес интересите на Facebook са свързани с представянето пред индийските потребители. Тук има някои интересни бизнес аспекти, например партньорството с Reliance Communications в Индия.

Компанията е доставчик на безжичен оператор, тя осигуряване точки за достъп до интернет. Като използва връзките си с Facebook и internet.org, може да популяризира името си, услугите си, да събира данни за потребители. Критиците на идеята казват, че Reliance се използва за маркетинг, чрез пускането на безплатни услуги, които после стават платени.

Освен това internet.org предлага Facebook и 29 други услуги като начин да ограничи достъпа до данни чрез тези безплатни услуги, но определено поставя Facebook в позиция по-изгодна от тази на конкурентите му и разширява покритието му в световен мащаб, чрез това предложение за безплатен интернет. То беше подложено на критика, както и Марк Зукърбърг и самият Facebook.

                                                  
Интересно е, че от всички места, където се предлага тази услуга, например централна Африка, говорим именно за Индия. Там в момента  се води битка с регулаторите и страната не се опитва да премине към 1 или 2G достъп, а да разработи собствен бизнес с мобилни устройства. Индия не иска да попадне в капана на един модел услуги, който, струва ми се, е труден за модернизация, нали? Защото се дава нещо на хората, дават се услуги, които много трудно могат да се обновят.
        
И наистина ограничаването на тези услуги до едва няколко компании е пълна противоположност на принципа и законите за неутрален интернет, според които потребителите трябва да имат равен достъп до всичко в интернет. А тук не е така.

Това е и причината за сериозните критики и в някои други държави, с по-малобройно население от Индия, каквито са повечето държави, като Чили, Словения това предложение е забранено, защото нарушава неутралността на интернет и ограничава новаторството и свободата на достъп до информация при различни доставчици на съдържание в интернет, при различните мобилна планове.

Човек разбира защо някой, който толкова много вярва в интернет и печели много от интернет, би решил, че е добро за всички.

Именно всеобщият достъп до всичко в интернет представлява технологична пречка, но и причина за заслужени критики.    

          
Google предлага също универсален достъп до интернет. Могат ли наистина да го направят или това е просто украсяване на витрината? Могат ли да създадат необходимата инфраструктура?

Мисля, че ще наблюдаваме инвестирането на милиарди, за да се осигури, може би не универсален, но много по-широк от настоящия достъп. Така че партньори като Reliance, са тези, с които Facebook и  internet.org имат интерес да сътрудничат, да работят и с Microsoft Bing, а не с Google, за да го постигнат.

Интересно предизвикателство за тези момчета и идеята им. Марк Зукърбърг е лицето на тази идея, която е доста непопулярна в Индия. Ако прочетете уводните статии в индийските вестници, той е представен като американски милиардер, който се опитва да разшири империята си в Индия.


Има нещо очарователно в позицията „ние не искаме вашата благотворителност“. Но разходите по тези инвестиции са огромни, особено ако погледнем компании като Google и какво предлагат... някои градове направо молят Google да направи инфраструктурата за това.

Като разгледат местата, където могат да разширят бизнеса си и начините да го направят, те попадат на места, където вече това е неосъществимо. Те не могат да се разрастват повече в Западна Европа и затова търсят места като Индия, където растежът в бъдеще е възможен.