Brexit може да има същите последствия за лирата като "черната сряда"

Какво е вашето виждане за Brexit? Подскажете ни колко слаба или колко силна може да стане лирата? Какво мислите по въпроса?

Последните движения, които наблюдавахме при лирата бяха отражение на факта, че продажбите под 1,40 до 1,38 са пресилени в следствие на вероятността за Brexit. Всъщност, предположенията за Brexit се подсилваха от оценките на букмейкърите или това, което показваха допитванията. Така че, в момента сме на нива, които съответстват на шансовете от 35 до 40%, които показват данните. От тази гледна точка, можем да очакваме лирата да се задържи за известно време в тези граници. При това положение, с приближаването на референдума и в зависимост от това как ще се развие гласуването може да се счита, че рисковете са неблагоприятни. Що се отнася до реалния изход от референдума, може да се предполага, че лирата ще изгуби 15% от най-високите си котировки от декември, което означава ниво от 1,30, а вероятно и по-ниско спрямо долара.

Ако има Brexit, така ли?

Да, и това ще кореспондира на предишния или единствения период в историята, когато сме имали подобно събитие, т.е. валутната криза. Защото това е потенциално най-значителния негатив за лирата в случай на Brexit. Като съпоставка можем да ползваме „черната сряда“ от 1992, която даде началото на изтичане на чуждестранни инвестиционни капитали и срина лирата с около 15% за период от 10-12 месеца.

Ако вземем това събитие като модел и декември като точка във времето, когато опасенията от Brexit са започнали да ескалират, то може да се каже, че сегашните нива на паунда отговарят на вероятност от около 35-40% Brexit да стане факт и това се потвърждава и от други допитвания. Така че, при Brexit лирата може да се обезцени с поне 7 или 8%.

Какво мислите за кредитните пазари в Европа? Преди малко обсъждахме една много интересна графика, показваща поевтиняването на корпоративните кредити в следствие на решенията оповестени от Драги вчера. Мислите ли, че това е реалистично?

Да, мисля, че това е много важно, особено изненадата от включването на корпоративните облигации в активите, които ще се изкупуват. Ако не друго, то това подчертава факта, че основния канал за „рециклиране“ на допълнителните спестявания в Еврозоната може да бъде подсилен. Това, което наблюдаваме през последните години е как чуждестранни компании идват в Еврозоната, за да емитират дълг в евро и така предлагаха премия към доходността за инвеститорите в Еврозоната. И сега, когато ЕЦБ се намеси на пазара като купува местни корпоративни облигации с еврова деноминация, тази премия, която предлагат чуждестранните кредитополучатели става още по-привлекателна, не защото трябва да плащат повече, а просто защото инвеститорите от Еврозоната, получават по-малко от техните корпоративни облигации с еврова деноминация и в резултат на това финансирането става по-изгодно, търсенето маже да нарасне. Особено важно е, че когато тези чуждестранни инвеститори дойдат в Еврозоната, за да вземат заем в евро, в последствие ще продават евро, за да изплащат скъпи доларови дългове. Това е рециклиране, а спестяванията ще продължат да нарастват.