Лондонското Сити - една от финансовите столици на Европа и дом на малко над 10 хиляди души. То е аднимистративна област, която всъщност е не град, а корпорация по-стара с няколкостотин години от самото Обединено кралство. За областта се говори малко, но тя контролира много. Повече по темата разказа Димитър Баларев, Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

Ако погледнете карта на Лондон, тя трябва да съдържа дупка точно в центъра на британската столица - в размер на около една квадратна миля. Така самите лондончани наричат Ситито - "квадратна миля". Лондонското Сити и Лондон всъщност два различни административни центрове с различни общини, различни избори, различни кметове, различни данъци, различни полицейски сили, с различни правомощия, делегирани от различни закони.

Лондонското Сити притежава свои собствени флаг и герб, докато британската столица няма нито едното. На герба са изобразени два дракона и пише "Domine Dirige Nos" в превод „Господи, напътствай ни!“.

„Квадратната миля“ притежава и някои облекчения, които могат да бъдат открити в другите девалвирани страни от Обединеното кралство. Тоест някои закони не важат за Ситито, като например тези за изборните правила.

Според някои корпорацията е най-старата функционираща избираема демокрация в света. Според други, включително журналиста на вестник „Guardian” Джордж Монбио, „квадратната миля“ е мрачното сърце на Великобритания, мястото където демокрацията замира.

Каква всъщност е ролята на Ситото, как се появило и защо продължава да съществува?

Отговорът - римляни. Пред 2000 хиляди години Римската империя акостира на Острова, избива местното друидско население и основава търговски пост на реката Темза, който кръщава Лондониум. Както във всяка друга завзета от тях територия, това, което правят Римляните в Лондониум, е създаване на правна, търговска, религиозна и инфраструктурна система.

Едно хилядолетие след римляните и едно хилядолетие преди днешни времена Уилям Завоевателя дошъл на Острова и поставил началото на съвременната британска история. Лондонското Сити се оказало по-трудно завоевамо в сравнение с фермерите около него. Затова Уилям, макар и с негодувание, признал правата и привилегиите на живеещите в Ситито, а в замяна те го признали за новия крал на Англия.

Много от британските владетели не се доверявали на Ситито и се страхували, че специалната административна зона става все по-могъща и богата. Един от тези притеснени монарси - Едуард Изповедника, основал нова столица, която кръстил Уестминстър. Уест - от запад - на запад от Ситото. Целта на новата столица била да се конкурира с него и да извлече „силата и богатствата му“.

Целта обаче била непостижима, все пак Ситото имало едно хилядолетие преднина, а това поставило началото на града Лондон такъв какъвто го познаваме днес.

Въпреки че парламентът обединил двата административни региона, прерогативите на Лондонското Сити не били премахнати и все още съществуват.

Като цяло Лондонското Сити е корпорация със собствени закони, данъчни облекчения, дом на Лондонската фондовата борса, металната борса, диамантената борса. Област с население от около 10 хиляди души, но със собствен министър в парламента, чиято единствена цел е да следи какви закони приемат британските депутати. Територия от една квадратна миля, която в продължение на 2000 хиляди години се наслаждава на всевъзможни правомощия и почти нулеви отговорности.

Корпорацията не винаги е работила за благото на британския народ. По време на американската война за независимост основният спонсор на Джордж Вашингтон е именно Ситито, както под формата на пари, така и на войски.

Това, което историята за Ситито ни показва е, че всяко една компания, без значение дали е на 20 или 2000 години, притежава една единствена цел – да максимизира печалби.