Българска академия на науките отличи нобеловия лауреат проф. Жерар Муру с почетната титла „Доктор хонорис кауза“.

Проф. Жерар Муру, Нобелов лауреат по физика за 2018 г.,  работи в областта на лазерната оптика и физиката на електрическите полета. През 2018 година, заедно с Артър Ашкин и Дона Стрикланд, получава Нобелова награда за физика „за фундаментални открития в областта на лазерната физика“. Повече за разработката проф. Муру разказа в интервю за репортера Хюлия Айваз, излъчено в предаването „В развитие“.

„Разработката беше за откриване на нов начин за произвеждане на изключително мощна високо интензивна светлина“, посочи Мури. Той обясни, че тази изключително висока мощност се получава с малко количество енергия, която обаче е компресирана в изключително къс лазерен импулс – една милионна от една милиардна част от секундата.

„Екстремната светлина е получената по този начин лазерна светлина, която е с изключително висока мощност за изключително кратко време“, каза Муру и добави, че приложенията ѝ в науката са изключително много.

„С помощта на този тип светлина може да се симулира това, което се случва в астрофизиката, в Космоса – звезди, черни дупки и т.н.“.

По думите на Муру екстремната светлина има своето приложение и в медицината.

„Понастоящем приложенията са предимно научни. Но за медицинската индустрия, например в офталмологията, милиони хора годишно се нуждаят от лечение, така че това е индустрия за приблизително 15 млрд. долара. Другата възможност са лазерите, които се използват в ускорителите. Това от своя страна е индустрия за 5-10 милиарда долара“.

Един от най-значимите приноси на проекта за развитието на лазерната физика в Европа и в България е създаването на проекта „Екстремна светлина“, по който са изградени няколко лазерни центрове в Европа.

„Тази инфраструктура е изключително важна, защото там ще се произвеждат такива лазерни импулси, които не могат да бъдат произведени просто така навсякъде“, обясни Муру.

Благодарение на неговата активна работа с Европейската комисия проектът вече е признат като нова научноизследователска инфраструктура от общоевропейски интерес и част от Европейската пътна карта.