В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Ролята на синдикатите у нас е силна в непубличния сектор и държавната администрация

Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ, В развитие, 21.02.2020

20:29 | 21 февруари 2020
Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

В началото на седмицата Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) отпразнува своята тридесета годишнина. Церемонията бе уважена от над 100 гости, сред които президентът Румен Радев, премиерът Бойко Борисов, министри, депутати, кметове и работодатели. Радев определи КНСБ като "много силен съюзник за постигане на важната национална цел - развитието на човешкия капитал". Премиерът Борисов подчерта, че икономическият растеж в България може да бъде по-висок, стига да има единство.

Мит е, че синдикатите са най-силни в публичния сектор. КНСБ има силно присъствие в държавната администрация, но в основата са служителите от непубличния сектор, заяви Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

Първоначално гостът разказа, че КНСБ продължава 140-годишна традиция в историята на синдикалното движение. "Първите синдикати се появяват една година след Освобождението, а след това преминават през различни исторически периоди. Дълго време те са били обвързани с политически партии, но в последните 30 години ние сме организацията, която поставя независимостта в основата на своята политика", сподели той.

Като положително решение той изтъкна въвеждането на колективното трудово договаряне като съвременна европейска практика. "Винаги наличието на синдикати се е смятало като знак за цивилизованост на държавата", добави още Нанков.

По думите му днес КНСБ покрива голям набор от дейности със сериозен обхват. Той изтъкна и неудачите в областта на здравната реформа. "Не постигнахме особен успех и по отношение на социалното измерение на икономическите реформи в страната. Коефициентът на Джини, който измерва социалните неравенства, е тревожно висок - близо 40%", посочи той и допълни, че причината за тях се крие в приватизацията.

"Ако има реформаторски нагласи в българската държава по онова време, те са били формирани основно в средите на българските профсъюзи", подчерта Нанков. Като малко известен факт той определи, че всички дисидентски настроени спрямо официалната политика партийни деятели са били "заточвани" в профсъюзите. Така там са се генерирали идеи за трансформирането на обществото и икономиката.

Гостът спомена още, че КНСБ е постановила принципа на равната отдалеченост между дейността им и политиката в страната.

"В някои мултинационални компании има диалог и колективно договаряне - там ръстът на доходите е с 14% повече спрямо други, които нямат синдикални структури...", каза още Нанков.

Гостът взе отношение и по темата за заявката за присъединяването ни към ERM ІІ, ефектът на което би генерирал ръст на доходите предвид конвергенцията в заплатите на страните от еврозоната.