Корпоративната прозрачност набира все по-широката популярност сред бизнеса и обществото. Но ниските резултати от проучването CSR AdviceBox на изследователския екип на фондация "Каузи" се дължат на това, че в България не можем да създадем среда на диалог преди приемането на нови директиви от такъв тип. До такъв извод достигна д-р Марина Стефанова, ръководител научен екип, програма CSR AdviceBox, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"Имаме потенциал да подобрим прозрачността по отделните показатели. Най-слабите от тях са по отношение на опазване на правата на човека".

"Основен при корпоративната прозрачност е годишният отчет. Всяка организация в него се опитва да обхване всички аспекти на своята работа - как е спестила вредни влияния и как е надградила това с допълнителни полезни неща", уточни гостът.

"Всяка компания трябва да разкаже в отчета си за дейността в надслова или под формата на нефинансова декларация и да предостави данни за процесите и резултатите си в направленията Опазване правата на човека, както и в социални аспекти, свързани с трудовите си практики към служителите, начина на управление на въздействието и опазване на околната среда, какви са механизмите и политики за прозрачност и антикорупция, и не последно място - отношението към потребителите", добави д-р Стефанова.

"Индикаторите са 173. Говорим за 25 различни нормативни документа. 200-250 стр. е нормалният консолидиран отчет на една компания".