САЩ не наказват никой, а Пекин сам се наказва, като проявява неотстъпчивост в преговорите. В хода на разговорите бяха очертани много линии, по които можеше да бъде изграден компромис, но и САЩ и Китай отказаха да отстъпят. Не можем да говорим за наказания, а за война в класическия смисъл на думата, каза д-р Искрен Иванов, политолог, международен анализатор, в предаването В Развитие с водещ Делян Петришки.

"Конфронтацията между САЩ и Китай няма да приключи скоро. САЩ добре съзнават, че ако сега не спрат възхода на Китай и не надделеят в този момент, за в бъдеще Китай ще е сериозен опонент, който ще има възможността повлиява външната им политика във всеки един пункт. От своя страна Китай разбира това и упорито се бори да се наложи като глобален актьор. Друг е въпроса, че Пекин засега няма този потенциал, нещо повече китайския режим трябва да осъзнае, че ако наистина иска да бъде глобална сила, той трябва много ясно да очертае приоритетите си, първия от които трябва да е демократизация и отваряне. Сегашният режим, който управлява в Китай, е репресивен режим", каза Иванов.

Идеологията винаги е била съставна част от всяка една война. Друг е въпроса за инструментализирането на тази идеология от двете страни. Доктрината Тръмп е „America First” и тя е пределно ясна. Друг е въпросът, че действията и ходовете му са леко непоследователни. Той преследва постоянна линия, налага санкции, активен е във външнополитически план, но кадровата му политика не е успешна. Бяха направени и промени в разузнаването и сменени хора, които имат опит в подобни конфликти, допълни той.

Още по темата

Голямата цел на Тръмп е да потисне растежа в Китай и да осигури бъдеще на САЩ

Защо Китай крие танкерите си?

Китай може да изчака и смяната на Тръмп

"Китай не е СССР и сравнения със Студената война не са много уместни, китайската икономика не е съветската и китайската политическа култура няма общо с евразийската политическа култура. В случая става въпрос за дългосрочна политическа доктрина на САЩ, чиято цел е смяна на режима в Китай и отваряне на този режим. Докато китайския режим е толкова затворен, употребява репресии, нарушава правата на малцинствата и човешките права въобще, той няма как да е глобален актьор. По време на Студената война едната от силите беше тоталитарен режим и прокарваше политиката си с репресии." каза политологът.

Владимир Путин обяви либералната демокрация за мъртва. Еманюел Макрон каза, че има нужда от нов модел. Тези две изказвания наистина показват, че има стремеж към преосмисляне и има търсене на алтернатива. Китай не може да бъде алтернатива, защото в центъра на международното право от Втората световна война насам са човешките права, а китайския режим не би могъл да даде ясни гаранции за човешките права. Всички, които искат алтернатива на либералната демокрация, трябва да дадат такава. Това няма как да е евразийския или китайския модел по очевидни причини. Засега не се вижда заместител на либералната демокрация, изтъкна Иванов.

"Най-важното е конфликтът между САЩ и Китай да не ескалира, заради непредвидимите последици. Ако САЩ изпаднат в рецесия, това би означавало нова световна икономическа криза. Не се знае до какво би довело допълнително затваряне на Китай – представете си да се превърне в една огромна Северна Корея", каза той.

Индия по настоящем е неволен съюзник на САЩ. Индийските власти имат проблеми с овладяването на напрежението в страната, конфликта с Пакистан се задълбочава, едни съюзнически отношения със САЩ биха могли да изиграят положителна роля, като се имат предвид и индийските противоречия с Китай. Така, че Индия може да е ключова за формиране на отношенията Пекин – Вашингтон.
ЕС не е съюзник на САЩ, той става все по-зависим от Китай. Това не е заради икономическото партньорство с Китай. НАТО е най-успешния военен съюз в историята и ако ЕС задълбочи отношенията си с Китай, това може да има трайни последици върху евро-атлантическата ос.

Борбата между САЩ и Китай е достатъчно ожесточена, ако се случи „разведряване“ ще е към края на мандата на Доналд Тръмп. Ако продължи с чистките, Тръмп може да се окаже в позицията на Борис Джонсън, и да загуби подкрепата на собствената си партия.

Повече вижте във видеото.