Интересите на САЩ и Китай силно се разминават и на този етап няма постигнати никакви договорености. САЩ искат Пекин да купува повече селскостопанска продукция, самолети и други стоки, в които американците са силни. Китай на първо място иска да намаляване митата и санкциите срещу Huawei. Засега явно няма нищо ново и явно позициите остават раздалечени и търговската война продължава. Това коментира проф. Ганчо Ганчев, макроикономист и преподавател в ЮЗУ, за предаването "В Развитие" с водещ Вероника Денизова. 

Двете страни влязоха в поредните преговори с непроменени позиции и явно без желание да се разбере отсрещната страна, от което явно няма как да очакваме нещо, каза още гостът.

Преговорите на САЩ с Китай са част от една не много ясна стратегия на САЩ за радикална промяна в областта на световната икономика и търговия. До Тръмп САЩ се разглеждаха като лидер на Западния свят, който чрез организации като ГАТТ и СТО налагаше някакви промени в общите правила. В момента САЩ са в конфликт с всичките си търговски партньори, като се почне от техните съседи Мексико и Канада, после съюзници като ЕС и Япония и се стигне до Китай. Това дава възможност на останалите страни също да се договарят помежду си, както ЕС постигна споразумение с Китай и Япония, но тази борба и коалиции всеки срещу всеки създават хаос в международната търговия.

Политиката на Обама беше на изграждане на коалиция срещу Китай и зони за свободна търговия в Тихия океан и със ЕС, които да се противопоставят на Китай. САЩ бяха лидер на страните с пазарна икономика срещу Китай, заяви проф. Ганчев. Няма поети писмени ангажименти от Китай да купува американска соя, вероятно има устни договорки и Пекин сигурно е очаквал САЩ да намалят митата за някои стоки, което не се случи.

Действително проблемът със соята и американския износ е много сериозен. Тръмп продължава да субсидира производителите и тази търговска война се отразява негативно и върху самите американци и не е само китайската икономика, която изпитва забавяния.

„Едва ли някой е в състояние да интерпретира думите на Тръмп“ каза проф. Ганчев в отговор на въпрос на водещата Вероника Денизова. „Страхотни сделки трябваше да има и със Северна Корея и нищо не се получи. Неговото разбиране за страхотна сделка явно е Китай да отстъпи изцяло пред американските искания, но това е малко вероятно. Китай не може да допусне да загуби лице в тези преговори, тъй като той също има своите глобални амбиции.“

За да има „страхотна сделка“ трябва компромис, на който Тръмп очевидно не е готов. В износа на Китай огромен дял имат технологичните продукти, докато в износа на САЩ преобладават селскостопанските стоки. Икономиките и на двете страни губят от тази търговска война, но и в световната икономика се засилват песимистичните очаквания за връщане на протекционизма.

Нещата не са едностранни и САЩ не могат да налагат своята воля практически на никого. Дори сега да се постигне компромис, конкуренцията и борбата между Пекин и Вашингтон за световно лидерство ще останат и ще определят международните отношения за години напред. Всеки компромис ще е временен и само етап в борбата за лидерство между двете суперсили.

Още по темата

Китай забранява индивидуалните пътувания до Тайван

Азиатските акции поевтиняват след песимистични намеци за търговските преговори

Очакваното понижение на лихвите от Фед не удовлетворява Тръмп

Големият икономически бум на Китай в последните 20-30 години беше резултат от това, че голям брой хора бяха прехвърлени от селското стопанство към промишлеността, но този процес като цяло е на приключване. Равнището на дълга на Китай наистина е високо (303% от БВП), но подобно на японския и той може да се финансира от вътрешни източници, което не е пречка за ръста на икономиката. Китай има активна текуща сметка и е страна, която изнася капитал. Колкото и да се управлява и да е под контрол от Централната банка, една такава задлъжнялост е спирачка за икономическия растеж.
Отношенията САЩ - Китай показват и отношението на Вашингтон към Европа – за Тръмп няма разлика дали говори с ЕС или с Пекин. Европа е фундаментален икономически съюзник на САЩ и това не бива да се забравя. Стратегията на Обама като цяло беше много по-добра от тази на Тръмп, ако Тръмп въобще има такава.

Повече вижте във видеото.