Бизнесът, за да създаде някаква икономическа стойност, той иззема известни ресурси. Респективно той има негативен ефект върху околната среда, но може да работи в посока да намали тези въздействия и да ги компенсира. Например: "Кока-Кола" целят 100% от водата, която взимат, да бъде върната обратно в природата. У нас обаче все още не сме достатъчно осъзнати за действителните негативни въздействия от отпечатъка на бизнесът върху околната среда. Това коментира Иван Паспалджиев, консултант в denkstatt България, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"Методът за остойностяване на въздействията оценява различните типове въздействия върху природата. Това външно въздействие като пари не е счетоводно, а е за обществото".

Това остойностяване свеждаме до това, че се използват се ресурси, емитират се вещества, изтъкна Иван Паспалджиев. "Не е толкова различно между отделните сектори да стигнем до отговор, тъй като всичко е свързано с една и съща околна среда. По-трудното е когато трябва да асоциираме въздействието към някого", допълни той.

"Когато ставам дума за потребителското поведение, не може да заставяш някого, но бизнесът може да помогне поне да направиш по-правилния избор. Най-простият пример е с ограничаването на пластмасовите торбички".

Българските компании не показват достатъчно осъзнатост по отношение на реалните въздействия спрямо околната среда от страна на бизнеса, подчерта гостът. "Много често ефектът върху околната среда и устойчивото развитие се движат от комуникационния отдел и благотворителни инициативи. Служителите се интересуват от качеството на въздуха, пластмасата. Често говоренето е много първично, инстинктивно.Устойчивото развитие и опазването на околната среда до голяма степен е управление на риска", уточни консултантът в denkstatt България.

"Регулаторите и правителствата също се намесват в този процес с т. нар. "екотакси" - такса водовземане например. От друга страна, е картирането на природен капитал и идеята за природата като нещо полезно. Впоследствие ще има остойностяване".