Ситуацията около Брекзит е един от този тип процеси, за които човек си мисли, че няма как да се влошат повече. Но все повече нови детайли усложняват картината. Брекзит е крахът на идеята за консенсус в британската демокрация. От гледна точка на ЕС този процес предизвика силна нужда от рефлексия къде се намираме и към какво се стремим. Това коментира политологът Мила Мошелова в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Добре е да се вгледаме в контекста преди вота за решението за излизане на Великобритания от ЕС. Построяването на кампанията не бе концентрирано върху конкретни стъпки по повод момента след напускането. Британският премиер Тереза Мей се появи като възможен лидер в подходящ момент, но след това не съумя да води опозиция и управляващи еднакво силно и в конкретна посока".

Видяхме много подадени оставки в рамките на нейния кабинет, напомни Мила Мошелова. "При Мей липсва последователност, която обаче тя компенсира с настояване за приемане на своя вариант на споразумение за излизане. Тази непоследователност идва може би от факта, че в процеса на преговори тя се опитваше да лавира между много сложни вътрешнопартийни политически лагери. Постепенно нейният кредит като лидер на страната и партията ѝ се компроментира", допълни тя.

Още по темата

Великобритания е жертва на собственото си неразбиране за Brexit

"Не мога да кажа, че вината е изцяло нейна, защото този процес е диалогичен. Но все пак и тя носи отговорност. Вчера Тереза Мей произнесе една доста противоречива реч. Датата 30 юни може и да се тълкува като финал. Независимо кой и за какво е виновен, усилията са общи. Парадоксалното е, че британският парламент поиска Мей да се обърне към ЕС с идеята за отсрочка. Тази отсрочка сама по себе си е напълно безсмислена".

Британският парламент е поставен в позицията да достигне до по-твърда и конкретна позиция между отказа въпросната сделка и това, че отказа напускане без сделка, подчерта политологът.

Още по темата

Процесът Brexit - рисковият политически хазарт

Има цялостен консенсус, че даването на отсрочка стои на масата, но оттам нататък линията на националната политика на много от държавите членки е другият силен елемент, изтъкна Мила Мошелова. "Законодателството на ЕС не е задължително агресивно. И все пак смятам, че ЕС действително е в по-силната позиция. Ако някой блокира отлагането, то е с идеята, че ЕС и страните членки като Франция и Германия нямат сметка да показват, че ЕС е готов на безконечни реверанси спрямо невъзможността на една държава да изпълни ангажимент, който сама е поела", отбеляза в заключение тя.