В поредния случай на картелиране в банковия сектор се касае за непазарно съглашение между основни участъци на даден финансов пазар. Става дума за държавни облигации. Държавните ценни книжа (ДЦК) са огромен обем от търговията. Лихвените проценти падат. Банката трябва да осигури доходност чрез финансови операции. Това е генезисът, коментира доцент Ангел Марчев, УНСС, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"Банковите скандали се разкриват по два механизма. Единият е, когато определена банка трябва в годишния си отчет да докаже липси, и някой се заема с тази задача. В последните седем-осем години непрекъснато европейски банки се оказват проблемни. Сега може би прекалено много сме се доверили на регулатора и сме забравили добрите бизнес практики за улавяне на неправомерни действия в сектора".

Англосаксонската инвестиционна култура много ясно залага идеята за бърза реакция в такива случаи, посочи гостът. Всеки, който регулира пазара, също знае, че трябва да има бърза реакция, допълни той.

Има активи и финансови инструменти, които са по-лесни за манипулиране – тези, които са с „по-плитки“ пазари, уточни Ангел Марчев.

Това картелно споразумение е свързано с наказателна отговорност и сериозни материални институционални глоби, отбеляза още доцент Марчев.

"И Danske Bank, и Deutsche Bank заявиха вината си. Скандалът може да се окаже огромен и замесените банки да не са само те двете. Вероятно е да има и други канали за износ на капитали от Русия. Естонското правителство назова лица, близки до Путин и Федералната служба за сигурност на Руската федерация. Проследявайки кореспонденцията между естонския орган за финансов контрол и датския, се разбира, че реакцията на датския орган не е особено адекватна, понякога заради криворазбран национален интерес".