Ние, либералните интернационалисти, изследващи Централна и Източна Европа, обърнахме внимание на по-широкия Запад. Неуспехите на действието са реални грешки. Неуспехите на очакването и стремежа не са били в наш контрол. Всеки историк, който вижда големи революции, трябва да очаква контрареволюции. Това сподели Тимъти Гартън Аш, английски историк, в рамките на мемориалната лекция в памет на Юлия Гурковска-Джу - "Наивни ли бяхме? Размисли върху надеждите ни през 89-та 30 години по-късно", организирана от Центъра за либерални стратегии, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

Когато казвам глупави ли бяхме, визирам нашите надежди от 1989 г., уточни историкът. "Кои сме тези ние – тези, които участвахме в трансформациите и които бяхме ангажирани зрители в този спектакъл. Надеждите тогава бяха свързани с модел на кадифена и безнасилствена революция за една цялостна и свободна Европа. Надеждите се изразяваха в това, че държави като България, Румъния и Полша ще станат „нормални“ държави. Под „нормална държава“ се имаше предвид моделът в Западна Германия. Това бе необичаен тип революция - революция на догонването, както я нарича Хабермас. Идеята за „нормалност“ се промени. Нормите, вместо да се налагат от Западат на Изток, трябва да се налагат от Изток на Запад", допълни той.

"Първо, искам да отбележа, че не е вярно, че ние сме били наивни оптимисти през 1989. В Европа има перспектива, в която посткомуническото бъдеще изглежда като предкомунистическото минало. Появяват се нации, слаби държави и неравенство. Съвсем не сме били оптимисти по отношение на прехода. Случилото се в бивша Югославия ни отрезви. Либералното пренатягане настъпи около 2004-2006, когато всичко изглеждаше да върви като по план. Европа бе в страхотна форма, еврото бе силно. Историческата периферия в Европа, изглежда, се вливаше успешно в сърцевината. И точно тогава започнаха грешките".

След 30 години либералната революция настъпва времето нелибералнатна контрареловюция, констатира Тимъти Гартън Аш. Първият пример за това е Китай, посочи той.

Карл Маркс казва, че глобалният капитализъм е революционна сила, отбеляза Тимъти Гартън Аш. "Проблемът с успеха и разочарованието е голяма част от кризата днес. Неолиберализмът е познат като посткомунизъм. Много от политиците не са идеологически неолиберали. Това бе единственият начин да разрушат командната икономика и да я направят свободна. Струва ми се, че големият провал не е приемането на неолибералната икономика като такава, а липсата на съпътстваща към нея социална политика. Гневът от икономическия преход се дължеше и на огромната корупция и на проблема с миналото, както и на приватизацията на номенклатурата. Не успяхме да изградим силен език на либерален патриотизъм", добави още той.

"Преувеличихме нормативната сила на ЕС. Премахнахме всички вътрешни граници в Шенген, без да помислим какво да направим с външните. Едно от непредвидените последствия бе и гласуването за Брекзит. Безпрецедентната финансова глобализация доведе до кризата от 2008 г. Неравенството не е само по отношение на доходите, а и във връзка с достойнството на отделни индивиди и групи. Европа загуби връзката между Европа на ценности и Европа на парите".

Очаквайте видео материал с цялата лекция по темата.