В развитие

Понеделник - петък, 12-14 часа и 18-20 часа.

Водещи: Вероника Денизова, Делян Петришки, Светозар Димитров

Бюджет 2019: Фискалното разхлабване може да се окаже проциклично

Петър Чобанов, бивш финансов министър, В развитие, 07.11.2018

Предвиденото увеличение на публичните разходи в бюджет 2019 не носи рискове. Към момента той може да си го позволи, защото икономическите времена са добри. Трябва да се има предвид обаче как то ще се отрази на следващите бюджети. Виждаме, че растежът в еврозоната се забавя, все по-често се говори и за бъдеща рецесия. Тези рискове трябва да са предвидени и да се мисли за едно по-добро планиране, което да не увеличава толкова текущите разходи. Това мнение изрази Петър Чобанов, бивш финансов министър, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

Чобанов посочи, че увеличаването на текущите публични разходи в последните 3 години следва линейна динамика. За следващия бюджетен период обаче той го определи като експоненциално.

„Това е проблем, защото растежът започва да надхвърля номиналния растеж на БВП. В момента сме в добри времена и бюджетът може да си го позволи без да се стига до дефицити. Това нарастване обаче може да се окаже проблемно при по-нисък от този растеж и дори в рецесия да доведе до дефицит, който тогава ще бъде много по-труден за финансиране, защото и другите държави могат да се окажат в сходно положение на нашето. Тогава на капиталовите пазари ще се появят желания за дълг, който ще струва по-скъпо от сега и ще се затрудни обслужването му“.

Като още един от поводите, сочещи нуждата от бюджетна политика, която да предвижда рисковете от бъдещо икономическо забавяне или дори рецесия, Чобанов посочи фактът, че германската икономика – традиционно най-силната и ефективна в Европа, вече намали прогнозите си за растеж. Именно нея той определи като икономиката, по която трябва да се водят и останалите европейски страни.

Чобанов добави, че категорично добрите икономически времена не предполагат фискалното разхлабване в бюджета. От тази гледна точка то е неоправдано и дори може да се окаже проциклично, каза още той.

Гостът отбеляза и нуждата от по-добро управление и оползотворяване на капиталовите разходи.

„Това са неизползвани възможности за увеличаване на потенциалния растеж. Ако погледнем периода след кризата, средно годишното нарастване на инвестициите е нулево и то за много дълго време. Тази липса води до декапитализация на икономиката. Проблем е за сегашния икономически цикъл и създава проблеми за следващия. Дори темпове на реален растеж от 3,5% вече водят до предпоставки за прегряване на икономиката“.

Тези разходи трябва да се планират по сигурен начин, така че извършваните проекти да донесат реален потенциал за растеж, смята Чобанов, а липсата на аналитичен капацитет в това отношение той определи като водещ проблем.

„Инвестициите, които се правят, изискват и разходи за поддръжка. Всичко това трябва да бъде разчетено в една средносрочна рамка. Трябва да има насочен подход към т. нар. капиталово планиране. Аналитичният капацитет по отношение на собствените им политики е липсата на министерствата. Те трябва да могат да формулират индикатори, да ги следят и да правят корекции, за да се достигат най-добрите им нива. Необходимо е да се формулират обективни критерии и да има капацитет, които да ги следи“.

 

Последни новини
Още от В развитие