В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Трябва ли централните банки да продължат с инфлационното таргетиране?

Петър Петров, Асоциация на трейдърите в България, В развитие, 19.06.2018

13:51 | 19 юни 2018
Петър Петров, Асоциация на трейдърите в България. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Петър Петров, Асоциация на трейдърите в България. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Основната причина, която поражда дебата за инфлационното таргетиране, е оценката на членовете на Фед за нивото на реалните неутрални лихвени проценти – това са лихвени проценти, които се очаква да преобладават в дългосрочен план. Това коментира Петър Петров от Асоциацията на трейдърите в България, който е и наблюдател на централните банки, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Техните оценки са за ниво от около 1%, коригирано спрямо инфлацията. Това прави номинални лихвени проценти около 3%. Това са нива, които са доста по-ниски исторически с около 2% и техният страх е, че при следваща рецесия ще имат много по-малко пространство за реакция, което може да направи самата криза по-дълбока и по-продължителна“.

По думите му самата преценка за неутралните лихви е доста несигурна, защото включва различни фактори като демография, производителност и търсене на сигурни активи. А тези фактори постоянно се променят.

„Противниците на инфлационното таргетиране са против, понеже когато се въвежда инфлационното таргетиране през 2012 в САЩ и се поставя точно целта от 2%, те поемат ангажимент да поддържат ценова стабилност. Просто определиха целта, за да е по-добра комуникацията спрямо пазара. Тогава оценките им за неутрално реален лихвен процент е била много по-висока. Но никой не е очаквал ще лихвите ще са за толкова дълъг период. Те 7 години бяха на нулеви нива. Не са очаквали и този спад в производителността. Това довежда до следния дебат - едните подкрепят тази инфлационна цел да бъде увеличена на 4% или 5%, което да направи номиналните лихвени проценти по-високи или да закотвят инфлационните очаквания на по-високо ниво - примерно 3-4%. За да може при евентуална следваща криза да има достатъчно пространство или по-големи отрицателни реални лихви. Това значи, че ако Фед ударят пак нулата, но инфлационните очаквания са за 4 %, това са 4% отрицателни реални лихвени проценти, което е с 2% повече от настоящата рамка“.

Според него въпросът е на какво ниво е възможно да са задържат инфлационните очаквания стабилни.

„В миналото се е видяло, че при по-висока инфлация Фед и други банки са ги изпускали, което е водело да мултипликация на инфлацията, до покачване и други по-сериозни кризи. Фед сега се доближиха до тази цел, вече два месеца са на ниво от 2%. Но още не се обявили победа, защото трябва  този процент да се задържи за по-дълъг период".