България щеше да има със 7 процентни пункта по-висок прираст на брутен вътрешен продукт, ако нямаше толкова емигриращи от страната. Това каза проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания на БАН в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова. Поводът за гостуването ѝ бяха изнесените предварителни данни на Българската народна банка (БНБ) за ръста на парите в държавата от българи в чужбина.
„Доклад на МВФ казва, че през изминалите 20 години от страните от Югоизточна Европа – България, Румъния, Хърватска и Албания, са емигрирали 20 милиона души. Според оценките емиграцията има негативно отражение върху икономиките на страните, от които излизат емигрантите, и позитивно за страните, в които влизат. Бихме имали със 7 процентни пункта по-висок прираст на брутен вътрешен продукт, ако нямаше такъв поток на излизащи хора“.
Над 1,150 млрд. евро са изпратили българите, които работят в чужбина, на близките си за 2017 г. Сумата е с 284 млн. евро по-висока, отколкото през 2016 г. БНБ отчита само парите, изпратени по банков път или чрез дружества за парични трансфери, и то само преводи до 2500 евро.
Все още САЩ, Испания и Гърция, където са относително най-големите български диаспори, са страните, от които пристигат най-много средства от работещи българи. Едно ново явление, отбелязано през тази година от германската статистика, е динамичният ръст на служителите от България.
"Имаме нова форма на трудова миграция – стана модерно и набира скорост командироването на работници от техните фирми за работа в чужбина“, каза проф. Белева.
Проблем с изпращаните от чужбина пари е демотивиращият ефект, който те оказват върху младите хора. Младежите не намират смисъл да работят, след като сравняват постъпленията от заетите си близки в чужбина със заплащането в държавата.
„Демотивиращият ефект на тези средства, които пристигат наготово в България, е факт. Това са пари, зад които не стои създаден в страната продукт, зад които няма производителност на труда и поради това те понижават конкурентноспособността на родната икономика. Демотивиращият ефект от участие в пазара на труда от младите хора е налице“.
Повече информация вижте във видеото.