Инструментите за борба с енергийната бедност не са устойчиви
Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, В развитие, 20.03.2018
Обновен: 09:29 | 21 март 2018
В повечето страни няма определение за енергийна бедност. Ние всъщност работим с определението за уязвими потребители, спрямо което се конституира и тип помощи – енергийните помощи, субсидиите за крайното потребление на енергия, което е всъщност нашият действащ в момента инструмент в борбата с енергийната бедност. Това каза Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, в предаването „В развитие“ с водещ Светозар Димитров.
„За съжаление трудно можем да кажем, че той е и най-устойчивият инструмент“.
Той посочи, че дефинициите за енергийна бедност в Европа и на световно равнище се движат в две посоки. По думите му първата е т.нар разходна дефиниция – каква част от разходите на домакинството отиват в грижи за дома и потреблението на енергия.
„Смята се, че ако над 10% от доходите във всяко домакинство отиват за енергия, за постигане на оптимален температурен комфорт в сградите, тогава домакинството влиза в категорията на енергийно бедните. Но за съжаление тази дефиниция не е всеобхватна и не е напълно приложима във всички региони“.
Цанев каза, че другата посока, върху която трябва да се мисли, е дали домакинствата имат достъп до енергийни услуги, включително до съвет, помощ и консултация, когато искат да прилагат мерки за енергийна ефективност.
Вижте повече във видеото.