На пръв поглед изглежда, че съвременната парична система е по-изгодна от златния стандарт в контекста на класическия аргумент, който се изтъква от много мейнстрийм икономисти, а именно, че добивът на злато е много по-скъпа инвестиция от издаването на фиатни пари. Така ли е обаче в действителност?
Общите годишни оперативни разходи на ЕЦБ нараства от 132 млн. евро през 1999 до 954 евро през 2016, посочва икономистът Карл-Фридрих Израел в своя публикация в Mises.org.
Раздуването на разходите се наблюдава не само на централно ниво, но и на национално такова, независимо, че ЕЦБ поема някои от функциите при осъществяването на парична политика във валутния съюз.
Източник: Mises.org
През 2016 общите оперативни разходи на ЕЦБ и трите големи централните банки на страни членки в еврозоната - Франция, Германия и Италия, възлизат на почти 7 млрд. евро, докато общите годишни оперативни разходи на централните банки в еврозоната и ЕЦБ взети заедно достига 10,6 млрд. евро.
Логично е да се запитаме – 10,6 млрд. евро много ли е или не?
Първото нещо, което е важно да отбележим, че добивът на злато в световен мащаб всъщност продължава да се увеличава дори след преминаването към фиатната система. Нещо повече, централните банки са отговорни за голяма част от търсенето на злато.
Трите най-големи компании за добив на злато - Barrick Gold в Канада, Newmont Mining в САЩ и AngloGold Ashanti в Южна Африка, покриват над 14% от глобалния добив на злато през 2016. Това е повече като стойност от дела на еврозоната в световния БВП (около 11,8%).
Тези три гиганта са произвели 14.05 млн. тройунции при средни разходи от приблизително 730 евро за тройунция. Груби изчисления показват, че оперативните разходи годишно достигат 10,3 млрд. евро, което е по-малко като сума в сравнение с годишните оперативни разходи на системата на централните банки в еврозоната.
Вижте още във видеото.