Допълнителен механизъм за ликвидна подкрепа на българските банки, който да „инжектира“ пари в банковата система, и не е нужен.

Това мнение изказа в студиото на „В развитие“ с водещ Иван Нончев икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков.

„Такъв механизъм има и в момента, но той не беше използван, защото предварително е необходимо да се види дали банката има ликвиден проблем или капиталов такъв. Ако банката не е платежоспособна, това не е ликвидна подкрепа, това е капиталова подкрепа“, добави още Стайков.

„Първата пречка е, че тази оценка, в случая на КТБ, отне твърде много време. На практика след като БНБ постави КТБ под специален надзор, бяха нужни 10 дена, за да се изготвят три доклада за състоянието на активите и да си види всъщност дали банката е платежоспособна. След този 10-дневен срок, който е доста дълъг за затваряне на една банка, оценката не беше достатъчна, имаше нужда от допълнителни анализи, като чак тогава стана ясно, че проблемът не е толкова ликвиден, колкото капиталов“, припомни гостът в студиото.

„Механизъм за ликвидна подкрепа има и в момента. Той може да се използва, като естествено е доста рестриктивен, но в крайна сметка ликвидната подкрепа е именно това – тя трябва да е временна, да е обезпечена срещу ликвидни активи, като съответно банката следва да бъде платежоспособна“, посочи икономистът.

„Ако тези три неща не са изпълнени, не виждам смисъл да се прави нов механизъм, различен от този, който съществува в момента, който да играе някаква заместваща роля. Тоест това да е един резервен механизъм в случай, че банката не отговаря на тези изисквания“, смята той.

Вижте повече: