Страната ни остава лидер в производството на етерични масла и основно на розово масло. Има бум на създаване на нови насаждения и розоварни, но има още много какво да се желае. Това каза Димитър Стефанов, собственик на "Интермед 1", в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgariа с водещ Велко Каменов. 

Трябва да се положат още много усилия от страна на пазарните участници и с подкрепата на държавата, за да запазим и да промотираме производството на този скъпоценен продукт, който е символ на България. Задава се сериозна конкуренция и от страна на други държави. Географията на производство на розово масло се разширява. Основният ни конкурент е Турция, но вече има доста сериозни производства в Иран, Мароко, Грузия, вече има опити и Гърция.

България има най-добрите климатични и почвени условия към момента, а и чиста почва, каза още Стефанов. "Създаваме най-добрия продукт в света. Това обаче не трябва да ни успокоява, защото другите ни конкуренти използват гъвкави пазарни механизми за промоция на продукцията си".

"Пазарът е специфичен. Потребителите, веднъж направили рецепта с определен продукт, много трудно се прехвърлят на друг". 

В последните десетина години се разшири географията на износа, защото розовото масло намери допълнителна употреба. Освен в скъпата парфюмерия се използва в козметичната индустрия и в ароматерапията, обясни гостът. По думите му по този начин търсенето, освен във Франция и САЩ, се е разширило към Азия, Германия и Англия.

"Производството на розово масло е малък по обем, но престижен бизнес - над 95% отива за износ. За съжаление в България все още нямаме достатъчно сериозни потребители на тази стока".

Според събеседника производството на розово масло може да се определи като клубен бизнес, защото е затворен и базиран на лични отношения и взаимовръзки между участниците на пазара: "Дори понякога няма договор. При нас масово се работи на доверие и на ръкостискане". 

Каква е била цената на розовото масло през 2016 година, когато е достигнала своя пик? На какво се дължат колебанията в цената на елитната суровина? Скъсана ли е вертикалната връзка връзка между селскостопанския производител, преработвателя и търговеца? Какви са начините да се избягват ценовите сътресения и да се осигури относително спокойствие на производителите? Какви са механизмите и последствията, когато пазарът отрегулира със сила отношенията в бранша?

Вижте повече във видеото: