Как се е стигнало до такова натрупване на богатства в Европа и защо исторически това се е именно в Европа и в последствие в САЩ, а не в Китай, в Арабския свят или Индия? На този потърсиха отговор в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria пазарният анализатор Кузман Илиев и водещият на предаването Димитър Вучев.  

Каква е ролята на една "епоха, определяна като мракобесна - Средновековието", когато Европа се озовава в "политическа децентрализация в контраст с сегашната централизация"?

"След падането на Римската империя, V - XV век започват любопитни процеси в западните държави. Точно тогава започва се посяват семената на прогреса,, чиито резултати виждаме сега. Липсата на централизирана власт води до конкуренция в политическите режими и икономическите политики по места. Липсва деспотизмът на големите империи, като китайската, като Арабския халифат, които упражняват тотален и централизиран контрол.. В Европа юрисдикциите са много малки. Имало е мачкане на крепостните селяни, но самите лордове са в конкуренция помежду си, относно практиките, които използват. Църквата и папата са се опитвали също да упражнят влияние, оспорвайки властта на политическото тяло".

Частната собственост и индивидът започват да придобиват значение в рамките феодалната система, виждаме наченки на класически либерализъм, какъвто тотално липсва другаде. Марко Поло, например, забелязва, че в Китай градовете са абсолютно еднакви в архитектурно отношение, за разлика от Европа. Градовете се превръщат в своебразен мотор на икономическия растеж, прибежище за търсещите свобода от феодалните господари.

През XX век ставаме свидетели на изяждане на натрупаното богатство и на неразбиране как се е стигнало до тук, категоричен бе анализаторът.

Вижте целия коментар: