Как Тръмп хвърля Меркел в обятията на Путин

Заради Иран отношенията между Русия и Германия започват да се затоплят

Снимка: Photographer: Krisztian Bocsi/Bloomberg Снимка: Photographer: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Със своята твърда политика президентът на САЩ Доналд Тръмп внася раздвижване в отношенията между Берлин и Москва. На 11-ти май канцлерът Ангела Меркел и президентът Владимир Путин разговаряха по телефона. На 15-ти външните министри на Германия, Франция и Великобритания ще се срещнат в Брюксел с иранския си колега. А на 18-ти май в Сочи е насрочена среща между Меркел и Путин.

Според официалното съобщение на Кремъл в телефонния разговор между Меркел и Путин е било подчертано значението на ядреното споразумение с Иран за международната и регионална стабилност. А говорителят на германското правителство Щефен Зайберт каза, че Путин и Меркел възнамеряват с общи усилия да настояват за запазване на споразумението пред останалите държави, които са го подписали – Великобритания, Франция и Китай, пише в свой анализ за Deutsche Welle Джеферсън Чейз.

На конгреса на Католическата църква в Мюнстер Ангела Меркел в пряк текст разкритикува решението на Тръмп да се откаже от споразумението: „Не е правилно просто така да се отмени едно споразумение, което беше договаряно в продължение на 12 години и получи единодушното одобрение на Съвета за сигурност на ООН. Това накърнява доверието в международния ред."

За оцеляването на споразумението решаващо ще бъде не само поведението на Европа, но и политиката на Китай и Русия. Китай е най-големият купувач на ирански петрол. Техеран и Пекин искат през следващите десет години търговският им обмен да достигне стойности над 500 милиарда евро.

През 2014 година Русия подписа петгодишен енергиен договор с Иран на стойност 20 милиарда долара, заобикаляйки западните санкции срещу Техеран. А наскоро руският посланик в Техеран заявил, че двете страни търсят алтернатива на долара като разплащателно средство в двустранната търговия, съобщи руската агенция ТАСС.

В резултат от решението на Доналд Тръмп, всички санкции срещу Иран, които бяха в сила преди споразумението, сега отново ще бъдат задействани. Засега обаче не е ясно доколко САЩ ще наказват със санкции и онези германски или европейски фирми, които не спазват санкциите на Вашингтон срещу Иран и търгуват с тази страна – това са така наречените „вторични санкции". Теоретически всички фирми, които търгуват както със САЩ, така и с Иран, могат да пострадат от вторичните санкции. В този списък влизат например самолетостроителят Airbus, френският петролен концерн Total, автомобилните концерни Volkswagen, Peugout, Reanult, германският технологичен гигант Siemens.

Германският външен министър Хайко Маас предупреди, че държавата едва ли ще може да опази такива фирми от вторични американски санкции. Ето защо министърът разчита най-вече на държавите, които искат да запазят подписаното от тях споразумение с Иран. А министърът на икономиката Петер Алтмайер, който идната седмица ще придружава Меркел в Москва, обещава на потенциално засегнатите фирми юридическа и практическа консултантска помощ.

Не е трудно да се разбере защо Германия е толкова сдържана по този въпрос. Само през миналата година германският износ за САЩ възлиза на 118 милиарда долара – в сравнение с това търговията с Иран е направо пренебрежима.„САЩ са голяма горила на международната сцена", каза Джудит Лий, специалистка по американско търговско право. И добави: „Ние се опитваме да контролираме не само нашите собствени фирми, но и фирмите на други страни."

В Германия и в Европа решението на Тръмп да се откаже от това многостранно международно споразумение се оценява именно като опит американското право и американската политика да бъдат наложени и извън границите на САЩ. Председателката на ГСДП Андреа Налес дори го нарече „тежък удар срещу трансатлантическия съюз". „Файненшъл Таймс" смята, че 8-ми май ще влезе в историята като „деня, в който САЩ се отказаха от вярата си в своите съюзници". А доайенът на Европарламента Елмар Брок каза: „Западното единство се руши, няма партньорство." Според него, европейците заедно с Русия и с Китай сега трябва сами да полагат усилия за това Средният изток да остане зона без ядрени оръжия.

От решението на Тръмп вече има последици. Една от тях: Китай и Иран се сближават. Само два дни, след като Вашингтон се отказа от ядреното споразумение, Китай пусна нова железопътна линия между двете страни. А ако френският концерн Total замрази бизнеса си в Иран, китайски фирми навярно ще са готови да запълнят отворилата се празнина.


 

Последни новини
Още от Акценти