Жил Моек: ЕЦБ заслужава почивка

Ана Едуардс:

От ЕЦБ пуснаха много клипове на Марио Драги от прес конференцията му вчера. Това променили мисленето ви за това какво ЕЦБ ще направи оттук-нататък и кога?

Жил Моек – Главен европейски икономист в Marrill Lynch Intl.:

Не, не съвсем. Никой не очакваше наистина много от ЕЦБ вчера, с изключение на това, че привлякоха някои погледи, но според нас ЕЦБ няма много причини да направи повече преди края на лятото. Ако разгледаме реалната икономика в евро-зоната – тя се справя добре, там няма спешни нужди от действия. Но предполагам, че когато стигнем до последния месец на годината, пазарът ще започне да задава въпроси за продължението на количествените улеснения след март. Но за момента изглежда, че те могат да си вземат малка почивка, може би добре заслужена. Нищо от казаното вчера не казва, че те изключват нещо. Тук, случаят е по-скоро от вида „предпочитаме да не правим нищо повече, но бихме могли“.

Интересното чухме в края на тези клипове от Марио Драги да защитава политиката още веднъж, когато каза, че ако хората смятат, че централната банка губи доверие, тогава отнема повече време и действия за тази централна банка да постигне това, което иска. Той насочва тези коментари към...

Волфганг Шойбле, определено. Представянето му беше много добро от тази гледна точка, защото имаше много здрава същност зад обявяването на независимостта на ЕЦБ, но и много внимателно в тона си. Но, що се отнася до същността, вложеният смисъл беше добър. Ако има нарастващо усещане на пазара, че ръцете на ЕЦБ са вързани от критиката, която идва от Германия, ние няма да можем да действаме достатъчно навреме, за да се справим с проблемите, които се отразяват на еврозоната. Което означава, че в крайна сметка ще трябва да поддържаме ниски лихви по-дълго. Затова, мисля че това беше много любезен начин да се отговори на критиката, която идва от Германия, като се признава, че ниски лихви завинаги не са непременно нещо желано. Но ЕЦБ са доста категорични за това, че правят всичко, което могат, а също така и, че правят неща, защото правителствата не правят достатъчно.

Това също беше заявено. Той обича да говори за това, за да покаже, че това ниво на критика може да се опровергае само, ако се налага банката да действа по-активно. Заслужава ли ЕЦБ да получи признание за възстановяването, каквото е сега в еврозоната. Възстановяване на кредитирането, намаляване на недостига при производството, намаляване на безработицата. Има ли ЕЦБ заслуги за тези неща според вас?

В известна степен – да. Мисля, че трябва да правим разлика между потока от краткосрочни данни и дълготрайното възстановяване. При краткосрочните данни, ЕЦБ имаше на два пъти голям късмет. Миналата година, когато те започнаха количествени улеснения, те съвпаднаха с много добро възстановяване в потока от данни, което вероятно и така щеше да се прояви. Същото се случва и в момента. Имаме стабилизация на данните в евро-зоната. Тя вероятно ще се представи по-добре от САЩ по ръст на БВП през първото тримесечие. Но това може да не е свързано с ЕЦБ. Имахме нетно фискално разхлабване, което помогна на вътрешното търсене. Подобно на факта на поскъпване на валутата, ние също така имахме добра реакция на потребителското харчене на спадащата инфлация. Но ролята на ЕЦБ беше най-важна в две неща: първото – това фискално разхлабване да стане управляемо от финансова гледна точка. Това е количествено улеснение. Ако намалиш достатъчно лихвите, така можеш да създадеш тези условия. И второ – това е свързано с банките. ЕЦБ беше подложена на много критика за отрицателната депозитна лихва, а аз съм съгласен всъщност, че това не е страхотен инструмент. Но в същото време, всичко което те правят от 2014 г. насам, както по линия на провизиите, така и на паричната политика, като цяло ни застрахова от втора масивна криза на банковата индустрия.