Необходимостта от отрицателните лихви

Маниш Сингх и Лена Комилева в студиото на Bloomberg в разговор за нетрадиционната парична политика на централните банки и за възможните последствия и странични ефекти за световната икономика.

Маниш, като цяло – вие за или против отрицателните лихви сте?

Маниш Сингх – инвестиционен стратег в Crossbridge Capital:

Според мен, в наши дни, отрицателните лихви не са толкова желателни, колкото необходими, защото видяхме първите данни за инфлацията в Европа, която е отрицателна. Така че, мисля, че те по-скоро са необходими, отколкото желани, а централните банки трябва да реагират на това, което се случва на фронта на търговията на дребно.

Лена, неспокойна ли сте за страничните ефекти?

Лена Комилева – Главен икономист в G Plus Economics:

Мисля, че още сме в първите дни, но арсеналът на ЕЦБ, започна да изтънява и видяхме доста тревожна динамика на спадащи очаквания за инфлацията с оглед на увеличаващия се баланс на ЕЦБ. Те трябва отново да проявят творчество по отношение на инфлационната си политика.

Маниш, притеснен ли сте, че в крайна сметка, това ще се отрази на банките? Дори и ако истинският механизъм не се пренесе върху банките, има усещане, че банките не могат да се справят толкова добре в такава среда.

Маниш Сингх:

Мисля, че това е вярно. Опитът от Япония показа колко добре се разпродадоха японските банки след въвеждането на отрицателните лихви. Но също така, виждаме и ЕЦБ, и японската централна банка да повтарят, че ще направят нещо, за да намалят натиска върху банките. Нека да видим дали ще проведат кредитиране от депозити с нулева ставка или някакви други мерки, които те ще разширят, но мисля, че ЕЦБ осъзнава, че това ще се отрази на печалбите на банките.

Разбирам. А миналата седмица представител на банката заяви, че за момента не са сигурни дали няма истински отрицателни ефекти върху самите банки.

Лена Комилева:

Да, мисля че в най-близкото бъдеще, изглежда, че това елиминира огромната парична субсидия, която съществуваше за банките, тъй като стойността на банковите обезпечения се покачваше изкуствено нагоре вследствие на покупките на активи от ЕЦБ на пазарите, и разбира се, неограниченото количество изключително евтини провизии. Но мисля, че ако погледнем напред, това върху което ЕЦБ трябва да се съсредоточат е дали действително създават за банките стимул да кредитират вместо да задържат парите при себе си.

Но от Банката за международни разплащания заявиха, че ако имаме продължителен период на отрицателни лихви, то тогава те ще започнат да се тревожат. Ако сме изправени пред отрицателни лихви, то изглежда, че това ще е за дълго време, защото няма оптимизъм на пазарите.

Лена Комилева:

Мисля, че това е много важен проблем. Всъщност, в момента „японификацията“ на световните пазари на облигации е източника на тревога тук, защото изглежда сме в капана на ликвидността. 2016 г. няма нищо общо с очакванията на анализаторите от преди година. Вместо да видим нормализация на световната икономика, имаме забавяне в икономическия растеж, като световният PMI индекс е на 14-месечно дъно. Както видяхме от движенията на пазарите от началото на годината, финансовите напрежения могат да се върнат изключително бързо, въпреки че сме в среда на отрицателни лихви и количествени улеснения. Затова, тревогата тук е, че отрицателните лихви са по-скоро капитулация на традиционните методи на централните банки да предизвикат инфлация в световната икономика, а не толкова средство за една по-продуктивна цел.