Светът е бизнес

Понеделник - петък, 20,30 

Водещ: Ивайло Лаков

Голямата битка в Близкия Изток е между Израел и Иран

Проф. Владимир Чуков, арабист, Светът е бизнес, 18 септември 2019 г.

проф. Владимир Чуков проф. Владимир Чуков

Израел е един от най-важните играчи в Близкия изток. Това, което видяхме преди три дни, е последица от една война на дронове, която започна от началото на годината. Това, че се случи на саудитска територия беше червената линия, която беше мината. Тезата на Абдулазис бин Салман (министър на петрола) е, че това не е атака срещу Саудитска Арабия, а срещу световната икономика. Това заяви проф. Владимир Чуков, арабист, в предаването Светът е бизнес с водещ Ивайло Лаков.

Битката, която се води, е между Иран и Израел. Много е важно, кой ще е лидерът на Израел, макар че някакви нюанси по отношение Иран между двамата водещи кандидати няма да има. Бени Ганц е бивш шеф на Генералния щаб, а ако видите лидерите на партията му „Синьо и бяло“ - там са четирима генерали, бивши шефове на Генщаба или министри на отбраната. Израел вероятно навлиза в епохата „след Бенямин Нетаняху“. До 90-те години на миналия век, голямото малцинство бяха арабите (които са милион и половина), но след това те бяха изместени от рускоговорящите евреи като бройка. "При последното посещение на Нетаняху в Москва, дойде лек сигнал от Путин, че те очакват следващия лидер на Израел. Сега само Тръмп е зад настоящия премиер", каза гостът.

Според него Авигдор Либерман е балансьорът. Той иска голяма коалиция. Ако има предложения за ротационни премиери между Бени Ганц и Биби Нетаняху, последния вероятно няма да приеме. Може и Либерман да поиска да е премиер. В тази ситуация много зависи от президента, който дава мандат за правителство на онзи депутат, който има най-голям шанс да формира правителство. Там ще има огромни надлъгвания, в които силния човек е категорично Авигдор Либерман. Той не желае в правителството да има религиозни партии, които са по-големия партньор в дясното крило. В момента в Кнесета има девет партии и там явно ще има не само идеологически и религиозни настроения, но и има много силни личностни моменти. "Нетаняху и Либерман много отдавна са прекъснали мостовете помежду си", посочи проф. Чуков.

"Истинската война срещу Иран я води Израел. Те извършиха атаки с дронове срещу КПП на сирийско-иракската граница, както и атака срещу щаба на Хизбулла в Бейрут. Имало е и удар срещу Хашед Шааби, проиранска милиция в Ирак, от дрон излетял от американска база в Северна Сирия. Това са нещата, които Иран възприема като предизвикателство и заплаха. Счита се (това излезе като теза от руснаците), че в ударът в Хашед Шааби е имало саудитска логистика и това е причината Техеран да удари саудитска рафинерия."

Ако досега американският президент Доналд Тръмп е имал хиляди поводи да нанесе удар и не го направи, сега ще продължава силно да се съпротивлява на този натиск от Израел. Тръмп, в края на първия си мандат и желаещ да спечели втори, много иска да е мироносец. Иска да изглежда като човек, който прави договори и побеждава, но на масата на преговорите. "Тук идеята е да победи Иран, но без война. Европейците говорят за общ отговор, което не е много ясно какво означава. Явно се търси по-голяма легитимност", заяви той.

"Близкия изток е района в света с най-голяма концентрация на сателити. Технологията на атаката е ясна – имало е лъже-удар с дронове, които са били свалени, а крилатите ракети са нанесли удара. Ударът е нанесен от провинция Хузистан в южен Иран, като е имало имитираща площадка в провинция Амбар в Ирак. Саудитска Арабия ще трябва да направи предложение на САЩ, което Тръмп няма как да откаже.
Европа в сферата на сигурността няма единна позиция. Великобритания е най-близо до твърдия отговор на Иран. Германия са готови да участват като дипломатическа подкрепа. Франция в момента жонглира и балансира. Европейска позиция е реален нонсенс".

Турция осъди атаките, без да споменава думата Иран. Всички обаче избягват да говорят за терористичен акт, а говорят за субверсия, за разрушителен акт. Турция е изолирана в този район и техния най-близък партньор е Иран. "Затова Анкара много внимава да не прекрачи една червена линия по отношение на Иран", каза Владимир Чуков.

Още по темата

Насочването на вниманието към хутите е част от стратегията да бъде отричана докрай вина на Иран. Хутите нямат такива оръжия за да нанесат подобен удар. В Йемен няма военна опция, трябва да седнат и да се разберат. Там обаче има натрупана много дълбока омраза – конфесионална, етническа и всякаква. Там ситуацията е неуправляема. Има и противоречия между ОАЕ и Саудитска Арабия заради Йемен и бъркотията е пълна.

Целия разговор вижте във видеото.

Последни новини
Още от Светът е бизнес