В книгата "Европа и идеята за нацията" на испанския философ Хосе Ортега и Гасет, един от доайените в замислянето на съвременна обединена Европа, влизат размишленията на автора за бъдещето на Стария континент след Втората световна война. В нейната основа е идеята, че нациите са били нещо продуктивно в продължение на няколко века, но те вече започват да спъват развитието на Европа. Това разказа проф. Лазар Копринаров, философ и дипломат, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев.

Надеждите на автора за бъдещето на Европа са осъществени към днешна дата, но не изцяло, коментира Копринаров.

„Поначало европейската история е изпълнена с кризи... В момента обаче се наместиха едновременно поредици от тях за един кратък период... Едва ли авторът си е представял подобно развитие“.

Ортега и Гасет казва, че нациите трябва да се отворят една към друга и да се създаде една европейска метанация, отбеляза гостът.

„От гледна точка на станалото от 50-те години на миналия век, когато започва европейската интеграция, виждаме, че нещата наистина са вървели в тази насока. Brexit, който се оказа толкова труден процес, показа колко са се сливали наистина нациите“.

Според Ортега и Гасет нациите имат няколко определени характеристики, отбеляза Копринаров. За него нацията е нещо временно – раждащо се в определена епоха и отиващо си в даден момент, като най-вече тя е баланс между минало и бъдеще и именно предстоящото е най-важно за нея.

„Прави впечатление обаче, че днешните националисти се уповават предимно на миналото величие“.

Гостът коментира и предсрочните парламентарни избори в Испания, които се проведоха в края на април.

„Голямата победа, която постигна социалистът Педро Санчес му дава известен шанс. Проблемът все пак е, че той няма абсолютно мнозинство и ще трябва да разчита на гласовете на „Подемос“ и някои малки националистически партии“.

Резултатите от предстоящите европейски избори в Испания ще имат съществен ефект върху бъдещето на континента, подчерта Копринаров.

„Испания ще има 59 места в Европейския парламент, което не е никак малко. В последните години тя така и не създаде радикални партии, въпреки че има крайно лявата „Подемос“ и радикално дясната „Вокс“. От тази гледна точка големият брой от представителите ѝ в ЕП най-вероятно ще бъдат от социалистите, "Суидаданос" и малко от "Подемос“.