Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Българските университети не трябва да имат голяма автономност

Васил Велев, председател на УС на АИКБ, Светът е бизнес, 10.05.2018

21:00 | 10 май 2018
Васил Велев, председател на УС на АИКБ. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Васил Велев, председател на УС на АИКБ. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Трябва да се намали план-приемът в университетите, да се преструктурира така, че да отговаря на търсенето на пазара на труда, на потребностите на икономиката в България и на потребностите на българското общество. Това каза Васил Велев, председател на УС на АИКБ, в ефира на "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков във връзка със загубите от 25 млрд. лв. на българската икономика в годините на Прехода от емигрантските процеси.

"За това плаща обществото, за това плащат данъкоплатците, а за всичко останало да си плаща индивидът – това е справедливо, това е правилно".

Според него за да се реализира такова предложение, трябва да се промени управлението на висшето образование.

"При нас едно неразбиране на конституцията. Там е записано, че висшите училища се ползват с академична автономия. Това не означава феодална автономия. Автономията стигна до там, че университетите казват „дайте ни пари и не ни питайте за какво ги харчим и как, нищо, че не отговаряме на продукцията, която се очаква от нас“. Това е абсолютен нонсенс и няма друго място по света с такава автономия като нашата – криворазбрана. Това трябва решително да се променя".

По думите му има причина това да е така.

"В зората на демокрацията университетите бяха прогресивните места, а държавното управление – запустеняло, старо, ретроградно. Тогава университети получиха тази автономия. Сега е обратното. И няма място по света, където да действа такава система като при нас".

Велев посочи, че бизнесът поставя остро този въпрос поради липсата на човешки ресурси за икономиката.

"Ако искаме да оцеляваме като общество, като нация, държава, народ, трябва да се замислим върху тези въпроси".

Той смята, че краткосрочното решение е внос на човешки ресурси, средносрочното устойчиво решение е реформа в образованието, а дългосрочното е реформа в политиките по демография.

"Защото каквото и да правим с първите две мерки, ако демографският проблем не се реши, ние бавно ще изчезваме".