Извеждането на преден план на темата за Западните Балкани и присъединяването им към европейската общност е въпрос на конюнктура. Това каза дипломатът Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения (ИИМО), бивш посланик на България в Лондон, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. "В рамките на ЕС като че изчезна тази обща цел, която беше обединението на континента. Започнаха да действат много центробежни сили, но от друга страна има нещо, което е важно - има съвпадение на интересите по отношение на Западните Балкани".

"За Европа присъединяването на Западните Балкани означава преди всичко геополитика и сигурност. За Западните Балкани присъединяването към ЕС означава стабилност, включително и стабилност на държавно ниво и просперитет на хората".

Това съвпадение на интереси позволява Западните Балкани отново да излязат достатъчно високо в дневния ред на ЕС, каза Кючуков. "Европа продължава да се бои от Западните Балкани, но сега се бои и за Западните Балкани. Този геополитически вакуум, който се получи, бе заради непоследователните действия на самия ЕС, който се беше дезиентересирал от региона". 

По отношение на форума в Лондон, организиран от ЕБВР, във връзка с инвестиционните проекти, свързани с изграждане на инфраструктура за европейска свързаност, гостът каза: "Това е събитие, резултат от достатъчно продължителни процеси, характеризиращи определени политики".

"Най-оформената идея за свързаността на Западните Балкани бе дадена през юли миналата година на срещата на т.нар. Берлински процес. Това са няколко водещи страни от ЕС, които са взели под своя опека страните от Западните Балкани, за да придвижат процесите на тяхното присъединяване. Тогава бе приет един документ за свързаността, с всичко произтичащо от това, като необходимост от финансиране, политически действия и т.н. Там се говореше, не за 30 млрд. евро, а ЕБВР се ангажира да финансира 500 млн. евро. Също така да се направи един икономически форум, който да осигури допълнителното финансиране за всички тези проекти". 

България не е включена, въпреки че тя бе поканена на последната среща, в качеството си на предстоящо председателство и ще бъде поканена на следващата среща на Берлинския процес, която може би на пръв поглед странно, но всъщност достатъчно логично ще се проведе в Лондон. Страната, напускаща ЕС ще се опита да помогне за интегрирането на други страни в същия този съюз, добави дипломатът. "Лондон има свой определен интерес да продължи да развива отношенията с ЕС на регионално и на двустранно равнище, което да му позволи по-нататък да има много по-мобилна външна политика". 

"От гледна точка на берлинския процес - да, България ще бъде на тези две срещи. Той по начало, сам по себе си, е един нееднозначен формат. Той замества институциите на ЕС като в същото време ангажира само част от страните в ЕС - Германия, Франция, Италия, Австрия, Великобритания спрямо Западните Балкани". 

Сумата - 30 млрд. евро идва от българския премиер и тепърва ще трябва експертно да се потвърждава, освен това самата сума ще зависи от проектите, които ще се представят, поясни гостът. 

Европейски коридори са начертани още през 1994 година от ЕС - т.нар. 10 европейски или критски коридори, защото срещата на която е взето решението е била в Крит и от тогава насам ЕС постепенно отходи от тези коридори, подчерта събеседникът. "През България минават шест, като ключови са тези, за които ставаше въпрос и в Лондон - 4, 8 и 10, особено Коридор №8". 

"Коридор №8 е мултимодален - не става дума само за магистрала, а и за железопътна линия, за електропроводи, за комуникации и т.н. Единствената реализирана част от него е 400 киловолтовия електропровод, открит през 2008, между България и Македония, свързващ електропреносната мрежа на двете страни".  

Какво да очакваме от срещата на премиерите на Западните Балкани с Жан Клод Юнкер утре, 01.03.2018? По какъв начин процеса на присъединяване на Западните Блалкани може да се отрази на България? 

Вижте целия коментар във видеото.