Светът е бизнес

Понеделник - петък, 20,30 - 21,30 ч.

Водещи: Ивайло Лаков, Николай Кръстев

Енергийните перспективи пред Косово са много сериозни

Христо Петров в Светът е бизнес, 19.02.2018

Снимка: Pixabay Снимка: Pixabay

Изходът от патовата ситуация, в която се намира Косово, е икономиката на държавата да бъде интегрирана в европейски структури. Това каза политическият анализатор Христо Петров в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Николай Кръстев. "До преди началото на войната (1998-1999) Косово е изнасяла 90% от електроенергията си към бивша Югославия. Те са имали много добри икономически взаимоотношения и това е една от причинете да се забави процесът на приватизация на най-големите минодобивни предприятия в Трепча, защото има проблеми със собствеността. Това е един огромен комплекс - най-големите оловно-цинкови находища в Европа, които са разработени само на една трета от капацитета си". 

Запасите на лигнитни въглища в Косово представляват, ако САЩ изнасят 100 млн. тона въглища годишно, Косово може да изнася такова количество още 100 - 150 години и то по най-занижени геоложки прогнози, каза гостът. По думите му не е случайно, че тук влезе голяма американска компания, "която не бе спряна, както бе сторено с други. Прилагат се нови технологии за извличане на газ от тези находища, което създава благоприятна екологичен контекст".

"Друг интересен момент, когато се говори за взаимоотношенията със света, е принудително стопираният процес на приватизация в Косово. Имаше един щурм да се продават предприятията, имаше дискусия в обществото, а чужди експерти направиха и стратегия за приватизация, но се реализираха само дребни сделки в селското стопанство и в дребния бизнес, но основните активи в косовската икономика и промишленост останаха незасегнати". 

Мадлине Олбайт участва в приватизацията на косовските телекомуникации, добави Петров. "Това е огромна структура и сделката по закупуването й почти бе завършена, когато се взе решение да се спре това придобиване. Косовското общество има горчив спомен от времето на Милошевич, когато освен етнически натиск и религиозен, започна да се упражнява и икономически рекет върху тях, като бе изолирано мюсюлманското общество от приватизацията. Тази мрачна перспектива пред косоварите, или по скоро липсата на перспектива ускори войната в Косово". 

"Когато имаше етнически и религиозен натиск, имаше съпротива, но когато нещата опряха до парите, до икономиката, до този огромен ресурс... Косово е много богата на неразработени находища на боксит, на манган, на ценни, редки метали, които се използват в космическата индустрия, в производството на компютърна техника. Това са ценни находища, които чакат своя ред да излязат на световния пазар. Това, ако се случи, ще доведе до спад на безработицата в Косово, която в момента е 60%. 40% от населението е под 30 години, а най-ужасното нещо е младите хора да бъдат без работа". 

По този начин Косово няма да има и никакви граници, когато се осъществи и се случи икономическата интеграция, когато влязат чужди капитали, подчерта събеседникът. "Защото Косово няма капацитет със свои средства да инвестира в това производство. Само за възстановяване на предишния ритъм на производство, например в оловно-цинковия завод, защото сега производството е едва на 9% от предишните нива, са нужни около 200 млн. евро, като възвращаемостта ще бъде след 4-5 години, но тези пари са нужни сега". 

Сърбия ще приеме ли лесно Косово да разработва икономическите си залежи сама?

Вижте видеото.

 

Последни новини
Още от Светът е бизнес